StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,159
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,115
   Точки: 2,670,072
   Съобщения: 183,933
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НА ПЧЕЛИНА - осми урок

  Пчелинът на чичо Богдан не е голям – има в него десетина кошера. Скътан е между дърветата на малка крайгорска полянка, оградена с телена ограда. В единия край се намира малка дървена барака. На близкото изворче е направил бент, за да има вода за пчелите и за малката бахчичка под пчелина.
– Каква специална работа имаш днес тук? – питам го.
– Очаквам пчелите от един кошер да се роят.
– Как става това?
– Ще видите. Сега ще отворя някой от кошерите и ще ви разкажа за пчелите.
Докато работеше, чичо обясняваше:
– Обикновено медоносната пчела живее в многохилядни семейства. Всеки кошер се обитава от едно пчелно семейство.
– Кои са членовете на това семейство?
– Има пчела майка, няколкостотин търтеи и няколко десетки хиляди пчели работнички. Най-напред човекът не е отглеждал пчелите, а е вземал меда от хралупите, където дивите пчели обикновено устройват семейството си. Понеже често хралупите са на недостъпни места и не е било лесно да се извади медът от тях, човек започнал да пренася хралупи близо до жилището. Постепенно хралупите били заменени с по-лесно приготвяни кошери от пръчки, а от 1814 година се употребяват разглобяеми рамкови кошери.
– Защо точно пък от тази година? – любопитства Димчо.
– Защото точно тогава бил направен първият такъв кошер от прочутия тогава украински пчелар Петър Иванович Прокопович.
– И оттогава само такива кошери ли се използват?
– По-късно те са били значително подобрени. Днес се използват няколко вида рамкови кошери.
– Само заради меда и пчелните продукти ли отглеждаме пчелите, чичо?
– Не само заради тях. Пчелите са важни, те имат и важно стопанско значение.
– В какво се изразява то?
– Те опрашват различните видове растения, с което се увеличава плодородието.
– Как става това опрашване?
– Като прелитат от цвят на цвят, пчелите работнички чрез крачката си пренасят прашеца от един цвят върху друг и с това осигуряват кръстосаното опрашване на повече цветове, а оттам и завързване на повече семена.
Чичо Богдан забелязва, че искам нещо да попитам, но се затруднявам, не съм оформил още добре въпроса си и казва:
– Нещо не ти е ясно ли?
– Не. Питам се от всички цветове ли събират мед пчелите?
– Събирането на нектар и опрашване те не могат да извършват при всички растения.
– При кои не могат?
– При тези, при които нектарът е по-дълбоко от дължината на хоботчетата им. Поради това човек се стреми да получи породи пчели с по-дълго хоботче.
Замълчаваме. Чичо продължава да работи и хич не се бои от бръмчащите около него, накацалите по тялото му пчели. Ние предпазливо надничаме през рамото му.
– Виж, чичо, виж тук каква голяма пчела има! – показвам му я аз.
– Това е пчела майка. Тя е два пъти по-голяма от пчелите работнички. Тя снася ежедневно по 1 000 до 2 000 яйца и живее от 4 до 8 години. С напредването на възрастта, плодовитостта й намалява.
– Ех, да можеха и кокошките да снасят по толкова! – възкликна Димчо, който обича много да похапва яйца.
– А това тук е търтей – посочва друга голяма пчела чичо Богдан. Той не събира мед, нито прашец, както и пчелите майки. Храни се от готовата храна на семейството.
– Колко живеят търтеите, чичо?
– При настъпването на есента, когато семейството ще зазимува и трябва да пести храната, пчелите работнички изпъждат търтеите извън кошера и те умират от глад и студ.
– Така им се пада на тези мързеливци – одобрява Димчо.
– Чудя се защо ли ги търпят и дотогава!? – присъединявам се към възмущението на приятеля си.
– Защото са нужни. Пчелите работнички си знаят работата. Знаете добре, че когато се бранят, пчелите жилят. При ужилването, жилото пуска в раната малко от тази отрова, която убива насекоми и други животинки, а на големите животни предизвиква силна болка.
– Позната ни е тази болка, изпитвали сме я не веднъж – отбелязва другарят ми.
– Чувал съм, че има хора, които са умирали от ужилване на пчела – казвам аз.
– Това са изключително редки случаи, при които тези хора са алергични, силно чувствителни към пчелната отрова. Ох, ето, в момента ме жилна една, но аз не се плаша от това. Елате да видите жилото в кожата ми.
Ухапаното място в ръката на чичо се зачерви и леко се поду, но той не обърна внимание, а продължи да ни обяснява:
– При ужилване на насекоми, поради твърдата им обвивка, жилото не остава в тялото им и пчелата може да жили много пъти, обаче при ужилването на човек, жилото потъва дълбоко в меката, еластична кожа. Когато пчелата се отдръпне, то остава, като това тук, в моята ръка, като откъсва и други вътрешни органи, поради което пчелата умира. Жилото се откъсва заедно с последното членче от тялото на пчелата и мускулите на резервоарчето с отровата продължават да се съкращават и постепенно в раничката се излива цялото количество отрова.
– А има ли животинки, които да проникват заради меда в кошера? – сещам се да попитам аз.
– Има, разбира се, но попадналите вътре врагове, като мишки, жаби, гущери и други, биват убивани чрез ужилване. За да се предпазят от неприятните последствия при разлагането на труповете им, пчелите ги облепват с прополис и по този начин ги „балсамират“. Така трупът остава в кошера без опасност за семейството.
Няколко пчели застрашително забръмчаха около лицето ми. Чичо Богдан беше ни предупредил да не ги гоним и да не ги дразним, но аз се изплаших, забравих заръката му и размахах ръце да ги прогоня. В резултат от това, една успя да ме парне по ръката.
– Ох, ужили ме! – проплаках.
– Няма ти нищо. Я дай да видя!
Преди да му покажа ръката си, намерих жилото в нея и посегнах да го отскубна.
– Чакай! – спря ме чичо Богдан. – Така не се прави, защото като го стиснеш, ще вкараш всичката отрова от резервоарчето в ръката си и после мястото ще отече.
Той извади ножчето си от джоба, отвори го и с гърба на острието внимателно го изтика навън.
– Сега няма ли да се подуе? – попитах с надежда аз.
– Няма. Още повече, че ще вземем и допълнителни мерки. Ей там, до оградата има бъзе, откъсни няколко листа и натъркай ужиленото място с тях.
Изтичах веднага и изпълних указанието.
– Можеш да го намажеш и с малко калчица. Боли ли те още?
– По-слабо, но се страхувам да не се окажа алергичен и да стане страшно.
– Не бой се, ще ти мине. Я виж, мене ме парна още една, ама аз вадя жилото и хич, не обръщам внимание.
– Чичо Богдане, ами как събират пчелите нектар? – прекъсна оплакванията ми Димчо.
– Изсмукват го с хоботче и от него в гушката им се образува медът. На задните крака на пчелите работнички се намира по една кошничка, специално разширено, вдлъбнато място и когато пчелата кацне върху цветовете, по космиците на тялото й се полепва цветен прашец, който тя събира с предните си крака, прави го на топчици и го натрупва в кошничките. В кошера пчелата изпразва с помощта на втората двойка крака прашеца от кошничките и го насипва във восъчните килийки на питата.
– А откъде вземат восък за тези килийки? – питам, забравил за болката от ужилването.
– На коремчето си пчелите работнички имат восъчни жлези, от които се отделя гъста течност. На въздуха тази течност се втвърдява във восъчни пластинки. От восъка пчелите строят восъчни пити с голям брой шестоъгълни килийки.
– Как протича животът на пчелното семейство?
– През пролетта, щом започне затоплянето, настъпва дейният период за пчелното семейство. Пчелите работнички строят усилено пити и събират прашец и нектар. Едни от килийките на питите пчелите изпълват с мед, а други с прашец. Най-много килийки обаче остават свободни за яйца. Тези килийки са главно два вида: по-малки, но много на брой, с хиляди и по-големи, но само няколкостотин. Яйцата снесени в малките килийки са оплодени, а тези, в по-големите – неоплодени. От оплодените се излюпват пчели работнички, а от неоплодените, какво?
– Търтеите – отговаря съобразително Димчо.
– Точно така. От яйцата в малките килийки още на третия ден се излюпват малки бели лаври. Те са слепи, без крака, приличат на червейчета. Израстват бързо, за 6 дни. Пчелите работнички запечатват килийките, където има напълно израснали ларви. В тях ларвите какавидират. След 11 дни от какавидите се излюпват млади пчели работнички. Те прегризват капачетата на килийките и излизат от тях. Цялото развитие на пчелите работнички продължава 21 дена. Младите пчели работнички живеят само вътре в кошера.
– И какво правят там?
– Чистят килийките, изхвърлят отпадъците, приемат храната от събирачките, хранят ларвите и пчелата майка. По-късно младите пчели работнички стават пазачки – пречат на различните неприятели да влязат в кошера. Едва след това започват да излизат за нектар и прашец.
– Могат ли пчелите от един пчелин, от един кошер, да ходят на гости в друг?
– Не, това е невъзможно. Пазачките разпознават добре членовете на своето семейство и натрапници не се допускат – нажилват се и се убиват. Животът на пчелите работнички, излюпени през пролетта и лятото, продължава само около месец и половина. Излюпените през есента, живеят до следващата пролет. Общият брой на пчелите в семейството не намалява, защото излюпените нови пчели работнички заместват измрелите.
– Колко пчели има в едно семейство?
– В тясното пространство на кошера живеят 50-60 хиляди пчели.
– Толкова много!? – учудваме се ние.
– Да.
– А търтеите? Какво става с тях? – пита Димчо.
– Те се хранят с друга кашица, растат по-бавно и развитието им продължава по-дълго – 24 дни.
– Чичо, ти така и не ни каза защо е тази грижа, да се отглеждат и търтеите?
– Биологичното предназначение на търтеите е да оплодят майката. Животът им продължава около три месеца.
– А ти откъде знаеш всички тези неща за пчелите?
Чичо Богдан не бърза да отговори, позасмива се и казва:
– Интересувам се, чета, наблюдавам пчелите и живота им в кошерите, изучавам ги, събирам знания и опит от другите, по-опитните от мен пчелари.
След тези думи той затвори кошера и седнахме в сянката на дърветата да си починем.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2013-02-05
прочитания: 304
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход