StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,419
   Потребители: 12,381
   Автори: 4,013
   Коментари: 319,112
   Точки: 2,650,635
   Съобщения: 153,872
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Къртиче и славей

                   Имаше в една гора малко къртиче. Живееше под земята и си правеше там тайни проходи и тунели, като после важно се разхождаше из тях, събираше си разни насекоми, червеи, бръмбари и от време на време пробиваше нагоре дупка, за да си поеме малко въздух. Тогава стоеше с часове, скрито под купчинката пръст и се наслаждаваше на птичите песни. Просто беше влюбено в тях и виждаше смисъла на живота си единствено там, в чуруликането, в извивките, в напевността, в безгрижието, в нежността им…
            Сляпо беше, не виждаше птиците, но усещаше всичко. Сърчицето му трепваше и в този момент искаше да има крилца и да литне, да се докосне до тая неземна красота, да усети полъха на вятъра, да се извиси нагоре, да се рее из небето и да пее… Уви, не можеше! Единственото, което умееше, беше ровенето под повърхността на земята. Правеше го, за да си търси храна. Там се криеше и там спеше…
            Дните се нижеха бързо. Пролетта мина, изтърколи се лятото, дойде есента. Времето застудя. Птичите песни намаляха, а къртичето се замисли дълбоко. Беше чувало от баба си, че после идват дъждове, снегове и ледове, а птиците тогава не пеят. Как ще живее тогава? Ами песните? Трябваше да направи нещо, но какво и то не знаеше… Един ден както ровеше в складовете си да търси храна, му хрумна нещо. Смачка няколко червея, стисна един бръмбар, а после внимателно ги извади на повърхността. След това се скри в пръстта и зачака, като наостри ушите си…
             Наблизо беше гнездото на славея. Птицата пееше една от най-хубавите си песни. Беше щастлива, че отгледа рожбите си и с тях ще отлети към топлите страни. Искаше преди студовете да обиколи още веднъж родните места и литна първо нагоре, после направи кръг, спусна се бавно надолу и тогава видя насекомите. Не знаеше, че това е капан и кацна до тях. Разтвори човчица и точно тогава една ръка като лопатка се протегна от пръстта и хвана птицата за тънките крачета. Птицата изписка, но къртичето я дърпаше надолу с цялата си сила, която имаше. Няколко перца се начупиха, крилцата се разраниха и прокървиха… Долу беше тъмно и влажно. Някой се опита да оскубе опашката й, а след това с груб глас, като се смееше често дрезгаво, направо извика :
            - Ха-ха-ха! Тук ще стоиш и ще пееш само за мен!... Хайде почвай!
            Въздухът не стигаше за славея. Как да пее в такова тясно и мрачно място? Той не можеше без светлина, без слънце, без красотата на деня! Щеше бавно да умре, без да покаже пътя на децата си към топлите страни. Очите му се напълниха със сълзи. Трябваше да се спаси на всяка цена и без много да му мисли, просто каза на къртичето.
            - О, за мен ще бъде чест и удоволствие да пея тук пред такава забележителна и известна в целия свят личност, само че…
            - Казвай бързо, какво „само,че“? – прекъсна го къртичето.
            - Няма как да пея без гласа си! – отвърна птицата.
            - Как? Къде ти е гласът? – попита пак къртичето.
             - За съжаление остана на дървото. Когато отивам да си търся храна, винаги го оставям там, защото ми пречи да летя и да ям…
            - Не знаех това – рече сляпото животно, почеса се зад врата и добави – Добре, ще те пусна да си вземеш гласа от дървото, но за по-сигурно, ще си оставиш тук опашката.
            Славеят се съгласи, но отскубна само най-късото си перо и го даде в ръцете на къртичето. После се сви така, че скри останалата си опашка под крилцата. Неговият похитител го сграбчи здраво и започна да си пробива път нагоре. Като се показа на повърхността пусна птицата, а тя само това искаше. Разпери крила и трудно полетя към дървото, но когато стигна, кацна на първия клон и весело запя…
            Добре, че слънцето се съжали и още две седмици топлеше гората, докато зараснат раните на славея. После му даде няколко лъчи за спомен и да му светят и топлят по пътя към далечните места, където заедно със семейството си щеше да прекара зимата…
            А къртичето, което обичаше песни, все още чака, скрито някъде в земята, дано се върне птицата с приказния си глас и да пее само за него. То така и не се научи, че славеят винаги носи песента в себе си и пее на свобода за всички хора, животни, птици   и насекоми, за да им покаже красота на света. Къртичето беше сляпо за нея и нямаше как да види това, нито да го разбере…


Рая Вид, 21.01.2016
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2016-01-21
прочитания: 345
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход