Калинчица красива
пълзи по мойто пръстче
и мисли, че превзема
планинско стръмно връхче.
Щом стигна на връхчèто
разпери си крилцата
и хвръкна надалеко,
високо над земята.
Там Слънчо ù намигна
с усмивчица щастлива:
"Не можеш да ме стигнеш,
калинчице красива!"
"Не мога да те стигна,
но пак съм си щастлива,
че пролетта пристигна,
а Сечко си отива!"