StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,378
   Потребители: 12,377
   Автори: 4,011
   Коментари: 318,994
   Точки: 2,650,141
   Съобщения: 154,303
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

КОЛЕДНО ЧУДО

 

Малко приятелче, я надникни

през прозорчето свое – там сред мъгли

и снежинки играещи лудо,

хората очакват своето чудо…

Гушни мечето с любов и си легни,

за сън чуден се ти приготви.

Слушай внимателно тази история,

в нея любовта всичко преборила!

 

  Беше денят срещу Бъдни вечер. Всички витрини грееха примамливо, хората бързаха на някъде с грижите си. На някои лицата грееха в предпразнично настроение, а на други по лицата имаше тъга. Едните бързаха с пълните си чанти, другите се сгушваха в протритите си палта. Само при децата не се откриваше видима разлика – и това с протритото палтенце и другото – в лъскавата кола, очакваха с нетърпение Коледа. Имаше нещо тайнствено и необикновено в този празник за онези, които вярваха в Дядо Коледа, за други, които се радваха на Рождеството, за трети, които ги крепеше единствено надеждата… Надежда за чудо. А чудеса нали задължително се случат по Коледа?

  И Ани беше от тях. Тя вярваше в чудеса. Не помнеше от кога, не знаеше и защо, но вярваше и най-вече в чудесата, случващи се точно на Коледа. Затова Ани очакваше Бъдни вечер с нетърпение. Особено тази година, когато баща й беше далече от дома, а на нея много й се искаше той да бъде с нея и майка й на Коледа, както е било всяка година. Защо тези татковци са винаги толкова заети? Защо за тях трябва да си мечтаеш като за чудо? Така си мислеше малкото момиченце, докато тъжно милваше своите приятелчета – едно бяло коте и едно игриво кученце.

  Баща й беше заминал на далече със свои приятели, дървари като него. Режеха дърва в гората и ги продаваха на хората, за да се топлят. Но се чу, че станала злополука и че едно дърво е затиснало единият от секачите. Никой не знаеше как точно е станало, защото от месеци нямаха известие от него. Затова Ани се страхуваше за своя татко и за живота му. Тя все се молеше на Бог да й го опази. Правеше го упорито, всяка вечер, заедно със своята майка. А днес се надяваше Коледното чудо да се случи и татко й да се прибере за Коледа. Ах, толкова много се надяваше на това!

  Вратата скръцна и в стаята влезе майката на Ани. Детето се стресна и прекъсна мислите си. После се засмя и се втурна към майка си. Хвърли се в обятията й и заговори:

  - Мамо, майче, нали татко ще си дойде за Бъдни вечер? Нали той знае,че го чакаме и непременно ще си дойде?

  Майката я погледна с тъжен поглед и каза:

  - Не зная, детето ми. Не е писал от месеци. Не зная изобщо какво се случва с него… Дали е жив… - и две сълзи си прокараха път през лицето й. Тя побърза да ги изтрие, за да не ги забележи Ани. Но Ани ги видя. Как да успокои майка си? Така й се искаше да я вижда усмихната и лъчезарна… Какво можеше да стори за нея?

  - Маминко, аз вярвам, че ще си дойде. Толкова се молихме на Бог, че няма как да не ни е чул.

  - Сигурно ни е чул, детето ми – като в унес изрече майката. – Но аз за друго съм дошла, миличка. Паричките, който баща ти ни остави, свършиха. Нямаме пари да приготвим празничната вечеря. Дойдох да те помоля…- тук майката замълча от неудобство. – Миличка, трябва да отидеш на улицата и да се опиташ да продадеш котето и кучето. Зная колко много си привързана към тях, но… Нямаме друг изход, Ани. Дано се намерят добри хора, които да ги купят и да заплатят добре за тях.

  Ани с присвита от болка детска душица, успя да изрече само:

  - Добре, мамичко, ще отида! Ще приготвим хубава празнична вечеря, защото татко ще си дойде и ще трябва да го посрещнем добре.

  След това Ани гушна своите приятелчета  и ги понесе навън. На вратата ги заблъска снежна фъртуна. Вятърът свистеше около сградите. Ани застана под един навес и се опита да извика: „Продавам домашни любимци, продавам!”

Но вместо това от устата й незнайно как се отрони:

 - Продавам моите домашни любимци…

  Снежната фъртуна затикна гърлото й. Господи, толкова беше студено, че детето още повече притисна животинчетата към себе си, сякаш да се стопли. Но изведнъж стана някак по-светло. Вятърът се усмири и снежинките са заспускаха нежно, като в танц, в снежен, бял, неповторим валс. Детето се загледа в тях.

   Изведнъж забеляза нещо – една от снежинките бе някак различна – по-красива, по-голяма и… с ангелски крилца. Щом падна на земята, тя се превърна в малко, усмихнато ангелче. Не сънувам ли, се питаше Ани. Миглите й затрепкаха любопитно. Докато се опомни, ангелчето й проговори с тънко, нежно гласче:

  - Здравей, Ани!

  - Здравей… - плахо отговори момиченцето.

  - Защо си толкова тъжна, дете?

  Сълзите на Ани бликнаха изведнъж, все едно е чакала точно този въпрос, за да се разплаче. Най-после имаше на кого да разкаже за всичките нещастия, който сполетяха детското й невинно сърчице и с които нямаше как да се справи сама. Чувстваше се съкрушена. И докато се чудеше откъде да започне разказа си, ангелчето я подкани:

  - Хайде, разкажи ми!- после без да изчака какво ще каже Ани, продължи: - Знаеш ли, там горе – и то посочи небесата – Дядо Господ преглеждаше на вселенския компютър душите на всички хора по Земята. Искаше да разбере дали на Рождество има тъжни и нещастни хора и на кого и с какво да помогне. Рождество е празник за всички човеци. Най-хубавият празник за тях. За това не бива на този празник да има нещастни хора. Изведнъж компютърът запищя тревожно: „Тъжна душа! Много тъжна детска душа! Тя е на Ани. Момиченце, което трябва да продаде любимите си животинки. Парите са нужни на нея и на майка й за празника. Душата на детето скърби за котето и кучето, защото ще е самотна без тях. Много самотна…”

  - Де да беше само това – внезапно се обади Ани. – Татко… От месеци не знаем къде е. А така ми се иска той да е с нас за празничните дни! – и очите й отново издайнически се навлажниха.

  Ангелчето се усмихна и каза:

  - Вие не знаете, но Дядо Господ знае и може да ти каже. Искаш ли да те отведа при Него?

  - При Него?... – нерешително запита Ани. – А Той дали ще поиска да се срещне с мен? Та аз съм просто едно малко момиченце… А и Той… Би трябвало да е доста зает. Едва ли ще има време…

  - Ще има, ще има… Той разполага с времето на вечността. Е, какво решаваш? Тръгваме ли?

  Ани се усмихна и каза:

  - Тръгваме.

  - Но преди това трябва да си сложиш тези крилца.

  Ангелчето плесна с ръце и от небето паднаха две крилца – прелестно бели и дантелени, с малки бели пухчета и перушинки по тях. А всъщност бяха направени от снежен прашец. Но Ани не разбра това, тя просто много ги хареса.

  Момиченцето постави крилцата на гърба си и те сами започнаха нетърпеливо да махат за полет. Снежинката-ангелче я хвана за ръка и двете се понесоха високо, високо, нагоре и все по-нагоре. Под тях забързано преминаваха улици, дървета, къщички, затрупани със сняг, къщички в светлини и пред коледно вълшебство…

  Ани не усещаше студа, а с интерес наблюдаваше всичко. По едно време се намериха на един огромен облак, пред една искряща от светлини висока порта. Ангелчето докосна няколко сребристи листенца, инкрустирани върху портата и те изпяха: „Може ли да влезем?”

  Минута след това зад портата се появи мъж, облечен в дълга бяла роба. Той се усмихна и рече:

  - Зависи кой пита.

  - Две премръзнали от летене същества – отвърна ангелчето. После продължи: - Господ ни очаква!

  - А, значи това с теб е Ани, при която Той те прати! Влизайте, малки сладурани. Той се намира в ателието за Рождественски чудеса. Не е спирал да твори чудеса от часове. Оказа се, че много хора по Земята са тъжни и нещастни като Ани, а Той иска да ги зарадва за празника с чудо, което е сътворил специално за всеки от тях.

  Ани и ангелчето припряно минаха през портата и се отправиха към ателието за чудеса.

  Щом влязоха пред тях застана друго ангелче.

  - Не може да влезете! Той е много зает.

  - Но ние идваме с молитва за Рождественско чудо. Съвсем мъничко чудо. Няма да му отнемем много време.

  - Не може… - отново отсече ангелчето.

  И тъкмо изрекло това, вратата на ателието се отвори отвътре и от там се чу:

  - Нека влязат.Казвал съм ти да не връщаш хора от Земята. Те винаги пътуват толкова бързо, а и се страхуват за толкова много неща… Горките! Все забравят, че Ме има и че Аз мога да им помогна винаги, стига да Ме повикат!

  Пред ангелчето и Ани застана достолепен мъж, чиято възраст бе трудно да се определи. Той имаше толкова всепроникващи и добронамерени очи, че никак не ти се искаше да скриеш от Него каквото и да било! Този достолепен мъж се усмихваше и тази усмивка даваше на Ани увереност, топлота, нежност – все усещания така нужни на всяко живо същество.

  Мъжът продължи:

  - Здравей, Ани! И ти си тук, заради своите страхове – Той я помилва по главицата. – Страхът у хората не идва от Мен. Трябваше с майка ти да преминете през тази несигурност, за да оцените колко важен и необходим за вас е твоят татко. Преди не разбирахте. Майка ти просто стягаше багажа му за поредното заминаване. Знаеше, че това е неговата работа, благодарение на която преживявате. А той винаги се връщаше при вас, нали Ани?

  Момиченцето кимна смирено.

  - Връщаше се и никога не споделяше колко трудно му е било далеч от вас. Но винаги казваше: „Ще трябва да започна друга работа!” А майка ти винаги го възпираше… И сега изведнъж се изплашихте за него… За първи път, осъзнавайки колко ви е трудно без него и колко ви е нужен не само заради парите, които печели.

  - Не зная за никакви пари. Просто искам тате да се върне! Моля, Те! Моля Те, Господи, върни ни го! Моля Те и за друго – направи така, че да не си продавам любимите животинки… - проплака жаловито детето.

  - Добре. Не плачи. Не обичам детски сълзи, миличка. Обещавам ти,че той ще се върне. Я, ела! Ела, ела! Надникни през компютъра ми. Ето сега – и Господ натисна едно копче от клавиатурата.

  На монитора се появи гара. Шум. Хора. И сред тях… Да! Та това беше баща й! Пушеше настървено цигара и очакваше някакъв влак.

  - Ето, виждаш ли? – каза Господ. – Само след няколко часа той ще е при вас. Дървото не затисна него, а негов близък приятел и баща ти предпочете да остане до него, докато оздравее. Гордей се с баща си, дете, той е добър човек! Сега се прибира и носи заплатата си.Скътал е всичко за вас и празника.

  Ани се стресна. Седна в леглото. О, не! Било е само сън… Било е сън… Нямаше време да се разплаче, защото в стаята влезе майка й. Седна до нея на леглото и тъжно каза:

  - Миличка, паричките, които баща ти ни остави, свършиха. Нямаме пари да приготвим празничната вечеря. Моля те, отиди на улицата и се опитай да продадеш своите животинки. Зная колко много си привързана към тях, но… Миличка, нямаме друг изход…

  - Никъде няма да ходя, мамо! – неочаквано я прекъсна детето. После уверено продължи: - Татко скоро ще си дойде – гласът й звучеше твърдо и уверено.

  - Но детето ми, дали надеждите ти няма да се окажат напразни? Не искам после да страдаш!

  - Маминко, на Коледа надеждите никога не са напразни. Коледната нощ е нощта на чудесата. Дядо Господ не спира да ги твори, за да направи хората щастливи…

  - Миличка, да нямаш температура? – тревожно я погледна майка й, а после целуна челото й. – Какви ги говориш?

  - Не бълнувам, мамо! Ще видиш. Имай търпение! – момиченцето някак тайнствено се усмихваше, гледайки някъде през майка си.

  Изведнъж някой се изкашля в стаята. Майката на Ани се обърна стреснато, но миг след това, лицето й разцъфтя в огромна, любвеобилна усмивка.

  В стаята изкалян, брадясал, уморен и отслабнал, но жив, стоеше нейния съпруг.

  Жената разтвори обятия и прегърна мъжа си в силна прегръдка. Ани скочи от леглото и се затича към двамата си родители, а след нея подтичваха котето и кучето.

  Изведнъж бащата на Ани се сети нещо. Бръкна в джоба си и от там извади някаква пъстра детска книжка. После каза:

  - Миличка, аз толкова бързах да стигна при вас на време, че не успях да ти купя подарък. Но ето, вземи тази книжка. Подари ми я един странен мъж, облечен в дрипи, който срещнах тук наблизо - до църквата. Попита ме дали ме очакват вкъщи. А после извади тази книжка, подаде ми я и каза: „Дайте я на вашата дъщеричка! Утре синът ми има рожден ден, но Той вече е голям и се занимава с важни неща…” Погледнах го в очите. Никога няма да забравя тези очи – те внушаваха такова спокойствие и сигурност, въпреки дрипите, в който беше облечен. Учудих се, че въпреки тях, книжката, която ми подаде е  много красива и навярно скъпа.

  Ани отвори с нетърпение пъстрата книжка и радостно извика:

  - О, та това е моята история татко! Моето коледно приключение е описано тук! Знаеш ли, ти си срещнал не кого да е, а Господ, татко! Той те върна при нас! Ти си моето коледно чудо, което Той ми подари! – уверено разказваше детето, а родителите му се гледаха с недоумение. Явно само Ани разбираше какво всъщност се беше случило.

  През прозорчето на стаята надничаше ангелчето на Ани и със задоволство наблюдаваше тази мила, щастлива семейна картина.

  А горе, пред вселенския компютър Господ доволно приглаждаше брадата си с ръка. Поредното коледно чудо бе осъществено и още едно дете зарадвано. Хубав празник е Рождество – празник, отварящ сърцата на хората. Днес и ти отвори сърцето си, а после си пожелай своето коледно чудо! Ако си достатъчно добър към себеподобните си, Бог непременно ще го осъществи!

А сега кротко заспивай дете,

вън фъртуната нека реве.

Затваряй очички и помечтай,

Коледно чудо и ти пожелай!

Автор: Галина Петрова – гр. Ловеч


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2014-01-19
прочитания: 392
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход