uFeel.me
История за копчета
Автор: Lepidopteria,  10 февруари 2010 г. в 15:25 ч.
прочити: 526

 

ГЕРОИ:

РАЗКАЗВАЧ,

СИНЬОТО КОЖУХЧЕ,

ЗЕЛЕНОТО КОЖУХЧЕ,

ЧЕРВЕНОТО КОЖУХЧЕ,

ПРОЗРАЧНОТО КОПЧЕ,

МЕТАЛНОТО КОПЧЕ,

КОПЧЕТО С КРЪСТАТ БОД,

ЧЕРНИЯ КОТАРАК,

ВЯТЪРКО,

МАЙКАТА,

ТРИТЕ МАЛЧУГАНА

 

 

 

 

 

 

 

 

І сцена:

 Навън. Началото на зимата.

 Участват:

РАЗКАЗВАЧ

СИНЬОТО КОЖУХЧЕ

ЗЕЛЕНОТО КОЖУХЧЕ

ЧЕРВЕНОТО КОЖУХЧЕ

КОПЧЕТО С КРЪСТАТ БОД

ПРОЗРАЧНОТО КОПЧЕ

МЕТАЛНОТО КОПЧЕ

ЧЕРНИЯ КОТАРАК

МАЙКАТА

 

РАЗКАЗВАЧ:

Историята, която ще ви разкажа, мили деца, се случила на три братчета и техните кожухчета. Слушайте внимателно:

Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си през студените дни. И всички те имали своята гордост - копчетата -  малки или големи, цветни или прозрачни, с две или с четири дупки, пластмасови или метални, зашити с цветни конци или зашити с бели конци... Кожухчета толкова обичали своите копчета, че постоянно се припирали едно с друго, чии копчета са по-хубави, чии копчета са по-модерни, чии копчета закопчават по-добре. И всяко от тях казвало:

СИНЬОТО: Моите!

ЗЕЛЕНОТО: Моите!

ЧЕРВЕНОТО: Моите!

РАЗКАЗВАЧ: А копчетата сякаш се издували върху зимните дрешки и всяко заблестявало със своето качество:

КРЪСТАТ БОД: Аз съм зашито с кръстат бод!

ПРОЗРАЧНОТО: Аз пък съм прозрачно и подхождам на всяка друга дреха!

МЕТАЛНОТО: Аз съм направено от метал и блестя повече от вас!

Песничка на копчетата

 

Щом почука бяла зима

И снежинки завалят

Дрешката ти копче има

Да те пази от студа...

 

Пр:..

 

Имам хиляди роднини,

Ала ти си ми любим...

Вече толкова години

Туй кожухче си делим...

 

пр:

Аз съм копченце щастливо

Че живея с теб сега...

Малко, кръгло и игриво

Дрешката ти аз крепя...

 

КРЪСТАТ БОД: Аз съм по-щастливо!

ПРОЗРАЧНО: Не, аз, аз съм по-щастливо!

МЕТАЛНО: Не, не и двете бъркате! Аз най-щастливо!

ПРОЗРАЧНО: И защо си мислиш така?!

МЕТАЛНО: защото синьото кожухче е най-хубаво! А то си е мое!

КРЪСТАТ БОД: Глупости! Зеленото е най-хубаво! И... и си е моето, моето!

ПРОЗРАЧНО: Моето!

МЕТАЛНО: Моето!

РАЗКАЗВАЧ:

Наставала такава олелия от споровете между кожухчетата и техните копчета, че те започнали да забравят за задълженията си към децата. Само черния котарак лениво потупващ с опашката си се радвал на настаналата глъчка. Протягал мързеливо лапите си зад стъклото на малкото кухненско прозорче и си казвал:

ЧЕРНИЯ КОТАРАК: Не е на добре тая работа! Ще видим какво ще стане!

РАЗКАЗВАЧ: и тихо продължавал да мърка. За да се покажат все по-хубави едно пред друго кожухчетата се разкопчавали. После карали Вятърко да ги издува толкова силно, че започвали да се развяват и вече не топлели детски телца. Тогава майката решила да ги накаже, защото подсмъркащите малчугани ставали все по-болни и по-болни.

МАЙКАТА:

Трябва да взема мерки! Да, трябва да измисля друг начин да закопчавам кожухчетата на децата. Сетих се! Ще махна всички копчета от кожухчетата им и ще поставя ципове! Те хем са лъскави и модерни, хем няма да се разкопчават навън! Хей, деца, елате бързо! От днес нататък кожухчетата няма да бъдат с копчета, защото те не си вършат работата!

 

ІІ сцена:

В къщи.

 

Участват:

РАЗКАЗВАЧ

СИНЬОТО КОЖУХЧЕ

ЗЕЛЕНОТО КОЖУХЧЕ

ЧЕРВЕНОТО КОЖУХЧЕ

ИГЛАТА

 

РАЗКАЗВАЧ:

Речено - сторено. Хванала майката големите си шивашки ножици и започнала \"кръц-кръц\", \"кръц-кръц\". Свалила копчетата едно по едно. Завайкали се кожухчетата, заплакали:

КОЖУХЧЕТАТА едновременно:

Не ни сваляйте копчетата, не ни махайте красивите копчета, ние ще сме безполезни без тях...

РАЗКАЗВАЧ:

Но острите ножици не чували сълзливите им викове. Останали без копчета кожухчетата най-много се страхували да не бъдат захвърлени в някой мрачен и влажен килер и никога повече да не видят своите малчугани. Треперели си захвърлени в единия край на шивашките маси и не смеели да гъкнат от страх. Само от време на време се чувала по някоя и друга въздишка:

КОЖУХЧЕТАТА едновременно:

Каква я свършихме сега?! Каква, каква?!

РАЗКАЗВАЧ:

А копчета, изпопадали на земята, се заоглеждали едно друго и открили, че вече не били така хубави както, когато били пришити на кожухчетата. Хубавото метално копче вече не блестяло така силно, щом било захвърлено под стола. Прозрачното копче даже не се виждало къде се е търкулнало, защото се сливало с цветовете на пода. А в средата на копчето с кръстат бод зее ли четири огромни и празни дупки, които хич не били привлекателни. И тогава копчета разбрали, че с тяхното царство е свършено.

ПЕСНИЧКА ЗА СПОМЕНИТЕ НА КОПЧЕТАТА

Пр.:

Бяхме тъй щастливи вчера

И блестяхме върху тях,

Ала гордостта проклета

Раздели ни със замах

 

Спомняш ли си, братче мое,

Колко весел бе света

Имаше кожухче свое

И детенце за игра...

Пр...

Спомням си света огромен

И как блестяхме тримата

Ала днес единствен спомен

Топли в мене зимата...

Пр...

Тъй красиви дните бяха

Като цветен листопад

И за нас, за нас искряха

Слънцето и първи сняг...

 

 

РАЗКАЗВАЧ:

Всяко се опитвало да се скрие по-добре от другото, за да не го захване метлата. Едно се мушнало под скрина, друго паднало под масата... но тя успявала да стигне до всяко от тях. И изведнъж всички те се озовали на боклука.

 А майката хванала старите кожухчета, почистила конците от копчетата, измерила ги от край до край със сантиметрите си и прилежно ги сгънала.

СИНЬОТО: Какво ли ще правят с нас?!

ЗЕЛЕНОТО: Нещо лошо ли ще ни се случи?!

ЧЕРВЕНОТО: Какво ли? Какво ли?

РАЗКАЗВАЧ:

И в този момент:

СИНЬОТО: Чакайте! Вижте! - провикнало се най-горното кожухче. - Та това са ципове...

ЗЕЛЕНОТО: Значи няма да ни изхвърлят?

СИНЬОТО: Не, няма. Ще ни пришият ципове!

ЧЕРВЕНОТО: Но те са еднакви и не са красиви

СИНЬОТО: Може да не са красиви, но поне няма да ни изхвърлят в някой боклук, както направиха с копчетата...

РАЗКАЗВАЧ:

     И в този момент кожухчетата въздъхнали тежко, умилени от топлите си спомени за красивите копчета, които носели. Спомнили си игрите с Вятърко и им домиляло за толкова далечното вчера, когато всичко си е било наред.

ПЕСНИЧКА ЗА СПОМЕНИТЕНА КОЖУХЧЕТАТА

Три кожухчета самотни

Спомнят си щастливи дни

Глъчка и игри страхотни

Със приятели добри

 

Аз съм синьото кожухче

И имах копче от метал

То блестеше като слънце,

Сякаш ходехме на бал...

Пр....

Аз зеленото му братче

Носех копченце мечта

Хем се криеше свенливо,

Хем ми беше кат цвета...

Пр...

Мойто копченце игриво

Имаше си свой разкош

Кръстче носеше щастливо,

но късмета ни бе лош

пр....

 

Гушкали се едно в друго - еднообразни и грозновати. Само с различните си цветове им останало да се гордеят, но това вече не ги вълнувало. Те разбирали, че със загубата на копчетата си всъщност са загубили приятелите си. А циповете - те били различни - нови, лъскави, модерни - ала на техният фон кожухчетата изглеждали още по-стари и съсипани, още по-грозни и по-еднакви. Но майките вече вдявали конците в големите си игли и запришивали циповете. Само острите иглени върхове укорявали кожухчетата:

ИГЛАТА:

Нали ви казах да си пазите копчетата, нали ви казах!

 

ІІІ сцена:

Навън.

С \'ИТАЛИК\' са обясненията на разказвача в диалозите

Участват:

РАЗКАЗВАЧ

КОПЧЕТО С КРЪСТАТ БОД

ПРОЗРАЧНОТО КОПЧЕ

МЕТАЛНОТО КОПЧЕ

ВЯТЪРКО

ЧЕРНИЯ КОТАРАК

ТРИТЕ ДЕЦА

 

РАЗКАЗВАЧ:

На сутринта малчуганите ги облекли пак. Ала палтенцата тъжно се провиси от раменете им - прилепнали и здраво закопчани. Вятърко ги подканил за игра, но те не помръдвали от местата си - само тъжно го поглеждали.

Той все така силно фучал измежду дърветата, но той вече не им бил приятел. Вече нямало какво да издува, та копчетата да блеснат с красотата си. Те стояли мръсни и накаляни пред уличната кофа и само скитащите котки ги настъпвали с още по-мръсните си лапи. Вайкали се копчетата, плакали, но вече нищо не можело да се направи. А копчетата, събрани на една купчинка от котешките лапи, отчаяно и тъжно гледали своите кожухчета. Опитвали се да се преместят по-близо до тях, но ледът вече ги притискал толкова здраво към земята, че дори най-силния полъх на Вятърко не би могъл да ги отмести.

КРЪСАТ БОД: Ципове?!...

ПРОЗРАЧНО: Смениха ни с ципове!

МЕТАЛНО: Та те не придават оная красота на дрехата, която ние можем...

КРЪСАТ БОД: И нямат кръстат бод по тях...

ПРОЗРАЧНО: И прозрачни!

МЕТАЛНО: Не са толкова оригинални!

РАЗКАЗВАЧ:

Да, циповете не били така пъстри, нито така красиви като копчетата, но държали кожухчетата здраво до телцата на малчуганите и ги пазели от ледените заигравки на Вятърко.

ПЕСНИЧКАТА НА ВЯТЪРКО (със \'италик\' пеят копчетата и кожухчетата)

Вятърко ни бе приятел

И играеше със нас

Хем ни беше обожател,

Хем ни вееше в захлас.

 

Мойта песничка игрива

Гали с ледени ръце

Зимата е тъй щастлива,

Щом засвиря от сърце.

Вил-вил-вил, ля-ля-ля, вил-вил-вил, ля-ля-ля

Аз съм пакостник немирен

Правя толкова бели

Твойте бузки ще ощипя

И ще кихаш утре ти...

Вил-вил-вил, ля-ля-ля, вил-вил-вил, ля-ля-ля

 

МЕТАЛНОТО: Ето, това синьото е моето палтенце - викнало металното копче, едвам подало се от купчината.

ПРОЗРАЧНО: А това там, зеленото, е моето!

КРЪСАТ БОД: А това, - въздъхнало копчето с кръстат бод - най-хубавото, е моето... - и тихо измежду зейналите му дупки се процедила една капка разтопен сняг.

ПРОЗРАЧНО: Вижте! - извикало прозрачното копче и всички погледнали в неговата посока. Към тях се приближавал все още тъмният силует на нещо иначе познато. Копчетата се сгушили едно в друго и зачакали да видят кой идва.

ЧЕРНИЯ КОТАРАК: Мяо! Мър-ър-ър-мяо!

РАЗКАЗВАЧ: предупредил за появата си черния котарак от съседната улица.

ЧЕРНИЯ КОТАРАК: какво ви се е случило, копчета?!

РАЗКАЗВАЧ: попитал той, завъртайки опашка пред лапите си. И копчетата му разказали за сполетялата ги беда. Черният котарак облизал едната си лапа, после облизал и втората, лениво потропнал с опака и казал:

ЧЕРНИЯ КОТАРАК: Вие всички знаете за моите велики предци - египетските котки, нали?!

КОПЧЕТАТА едновременно: Какво, какво за котките?! - попитали с досада отчаяните копчета.

ЧЕРНИЯ КОТАРАК: Как какво?! - възмутил се котаракът, но пък обичал да слуша собствените си разкази за тях и продължил - моите велики предци - египетските котки - били надарени с особени сили. Те можели да променят съдбата на всички и всичко, затова те били издигнати в култ и почитани като божества...

КОПЧЕТАТА едновременно: Какво от това, котарак?! Това не ни помага с нищо!

ЧЕРНИЯ КОТАРАК: Е, опитвах се да кажа, че и аз, като техен наследник, притежавам определени дарби...

ПЕСНИЧКАТА НА КОТАРАКА!

А аз като котка-наследник

Живея по стар обичай:

Когато в беда е приятел

Му казвам \'за миг помечтай\'!

 

Аз котешки вечни уроци

Споделям на длъж и на шир

Когато задавам въпроси

Те идват от моя Всемир

Пр...

И моята котешка слава

Расте ли сега и расте

Аз имам дарба такава,

Която признават царе.

Пр...

Ти искаш ли да ти помогна

и всичко да бъде наред

със моята сила вълшебна

вървя аз към тебе напред....

Пр...

 

РАЗКАЗВАЧ: Копчетата се вторачили в котарака - бил си обикновената съседска котка, но сега стоял пред тях някак по-величествено и дори по-страховито.

ЧЕРНИЯ КОТАРАК: Искате ли да ви помогна?! - попитал той със снизходителен глас - искате ли отново да се приберете по домовете си?!

РАЗКАЗВАЧ: Копчетата все още сепнати от предложението не знаели какво да отговорят, само гледали с разширени очички черния котарак и всяко се надявало отново да се прибере. Тогава котаракът се изправил. Козината му се наежила, а очите му заблестели по странен начин. Копчетата почувствали, че сякаш небето се било скрило за котешкия силует. Настанала тишина. Котаракът, примижал с очи, започнал да диша монотонно. Опашката му се изправила първо високо нагоре, а после се заразмятала откъм гърбът му. Копчетата били опиянени от следенето на ритмичното и потупване ту в ляво, ту в дясно. Слабото зимно слънце се показало току над главата на котарака и блеснало в очите на копчетата. Но те някак не изпитвали страх. Черният котарак вдигнал едната си предна лапа и острите и нокти прилъщяли на светлината. С нея той описал един кръг около онемелите копчета и заговорил:

ЧЕРНИЯ КОТАРАК: Мяо! Мър-ър-ър-мяо!

Сила котешка ела

и децата доведи,

копчета ей сега

в друго нещо превърни...

Мяо-о-о!

РАЗКАЗВАЧ: И изведнъж котаракът изчезнал както и се бил появил. Вятърко задухал и разровил навалилите отгоре им снежинки, а слънцето ги погалило нежно.Глъчката на малчуганите се чувала все по-близко и по-близко. Една детска ръчичка се заровила в мръсната купчина и извадила копчето с кръстат бод; изтрила го от калта и го стиснала в мъничката си шепичка.

ЕДНОТО ДЕТЕНЦЕ: Това си е моето копче! - зарадвал се малчугана - Хей, вижте тук са всичките ни копчета. Искате ли да си направим нови колела за количките с тях...

РАЗКАЗВАЧ: В миг детските ръчички се заровили в снега и започнали да си търсят старите другарчета. Всяко от братчетата намерило своето копченце, почистило го старателно от насъбраната се кал и го мушнало в топлото си джобче.

 

ІV сцена

В къщи.

Участват:

РАЗКАЗВАЧ

МАЙКАТА

ТРИТЕ ДЕЦА;

 

РАЗКАЗВАЧ:

Прибрали се набързо малчуганите зарадвани от своето откритие. И побързали да споделят с майка си.

ДЕЦАТА едновременно: Мамо, мамо! Виж какво съкровище си намерихме!

МАЙКАТА: ах, та това са старите ви копчета!

ДЕЦАТА едновременно: Мамо, мамо, може ли да си направим от тях колела за картонените колички?!

МАЙКАТА: Може, но не е ли по-добре да изплетем на стария черен котарак едно елече и да го закопчаем с тях?!

ДЕЦАТА едновременно: Не, не, ние имаме по-добра идея! Да направим файтонче, с което да го разхождаме на улицата.

МАЙКАТА: Добре, но вие имате само три колелета... Чакайте! Да видим какво ще открия в кутията ми за шев?! Ами да! Ето и другите стари копчета...

РАЗКАЗВАЧ: Събрала майката копчетата две по две еднакви. После взела здрав конец и три сламки. Вдянала иглата и нанизала едното копче. После промушила конеца през едната сламка, нанизала и другото копче и завързала конеца. Така направила и с останалите сламки и копчета. След това на дъното на голяма картонена кутия прилепила шест здрави ленти така, че да образуват дупки, през които да минат сламките. Файтончето на черния котарак било почти готово.

МАЙКАТА: Деца, елате да видите новата кола на котарака, а може и направо да го доведете да си полегне в нея!

РАЗКАЗВАЧ: Децата изтичали до съседната улица, грабнали котарака и го довели в къщи. През това време майката пробила от едната страна на кутията две дупчици и нанизала здрава връв в тях, за да могат момчетата да теглят с нея котешката колесница. После я застлала с мека пелена.

ДЕЦАТА едновременно: Носим котката! Носим котката!

РАЗКАЗВАЧ: настанили котарака удобно в новата му придобивка и той се заопъвал и запротягал в нея. Даже започнал леко да си мърка, както му е навикът когато бил доволен. А всяко копче си казало наум, че никога, ама никога вече няма позволи гордостта му да застане на пътя към неговото детенце. Затова и песен написали, докато возели през лятото черния котарак.

 

 

 

 

 

 

 

 

ФИНАЛНА ПЕСНИЧКА

 

Днес грешката своя видяхме

И няма да правим така

Какво е да бъдем разбрахме

Обсебени от гордостта

 

Но трябваше да се научим

На мъдрост от тук за напред

И трябваше туй да се случи,

за да знаем кое е добре...

 

И днес ще ви кажем на всички:

\'Не взимайте нищо в аванс!

Животът си има привички

И рядък е втория шанс!

Послушно свършете нещата,

Зарадвайте мама и днес:

Колко добри са децата

Гледали ни с интерес!\'*

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me