На връщане от бахчата срещнахме с чичо братовчед му Трифон да товари насечените от черниците клони в магарешка каручка.
– Искаш ли помощ?
Братовчедът изправи кръст, подръпна залепналата на гърдите му потна тениска, изтри мокрото си чело и отвърна:
– Помощта е винаги добре дошла. А вие откъде идвате?
– От бахчата.
Запретнахме ръкави и се заловихме за работа. Трима бързо изкамарихме клоните в каручката. Като привършихме, братовчедът рече:
Сговорна дружино, планина повдига. Сам имаше да се блъскам сума време.
– Защо са ти тези клони, чичо Трифоне? – попитах аз.
– За бубите.
– Ти не знаеш ли, че чичо ти Трифон е най-добрият бубар в селото?
– Не знам, откъде да знам?
– А буби виждал ли си? – пита братовчедът.
– Не съм.
– Елате с мен тогава, ще ти ги покажа.
– Чичо, ще идем ли? Много искам да ги видя.
– Щом искаш, да вървим. Трифоне, да знаеш, че моят племенник е много любознателен и няма да те остави на мира, докато не му разкажеш всичко за копринената пеперуда и бубите.
– С удоволствие ще му разкажа. Откъде да знам, може пак след време от него да излезе добър бубар, като мене. Нали някой трябва да поеме щафетата от нас, да има на кого да предадем опита си. Какъв искаш да станеш като пораснеш? – попита ме той.
– Биолог – отговорих без да се замислям.
– Хубаво е да имаш такива мечти. Бъдещето е пред тебе – каза братовчедът. – Аз някога мечтаех да стана астроном, а сега храня буби. За тях и пеперудите ще ти разкажа с желание. Откога в това село никой не е проявявал интерес към работата ми. Подценяват я, а тя е трудна, отговорна, важна и много полезна. Да тръгваме. Докато отиваме, ще разказвам.
Чичо Трифон сбута проскубаното си дръгливо магаре, то напрегна сили и бавно отлепи натоварената каручка от земята. Тя проскърца с осите на колелата и се понесе след плетящото крака магаре по мекия коларски път.
– Първо искам да ти кажа, че бубарството е възможен източник за добри доходи, но е съвсем занемарено. Надявам се в бъдеще да има по-добро развитие.
– Откъде се вземат бубите за отглеждане?
– От бубарските станции, където се получава здраво „семе“ от различните породи копринени пеперуди и се разпраща там където има нужда. Бяха създадени специални разсадници за качествени черничеви дръвчета, осигурява се изкупуването на произведените пашкули и се предават на специализирани фабрики, в които коприната се преработва и тъче. От копринените тъкани се изработват платове, дрехи, пердета, покривки и какво ли не още.
– Наистина е сложна работа – казвам аз.
– Това е цяла затворена система. Бубарството е истинска наука.
– Наистина ли!?
– Когато бубите се отглеждат при добри условия, хранят се през два часа не само денем, но и нощем, и помещенията в които се отглеждат се осветяват през нощта с електричество, така времето за пълното им развитие се съкращава значително. По този начин веднъж получих пашкули след 27 дни от излюпването на бубите.
– Само с черничеви листа ли се изхранват? – питам.
– Правени са опити и с листа от други растения, например, акация, но аз не съм опитвал.
– А като се знае какви листа предпочитат, защо се правят опити и с други?
– Главно, за да могат да се отглеждат и в такива места, където черницата не може да вирее.
Докато разговаряме за бубарството каручката влиза в широкия двор на къщата на чичо Трифон. Разтоварихме я и стопанинът разпрегна магарето, след което ни отведе в помещението с бубите и продължава да разказва:
– Родината на дивата копринена пеперуда е в Китай. Там преди повече от 4 000 години хората започнали да отглеждат полезно насекомо за получаване на коприна. Твърде дълго тайната за начина на получаване на коприната била строго пазена да не излезе от Китай под страх от смъртно наказание.
– И кога все пак тя става достояние на останалия свят? – пита чичо Богдан.
– Едва през 6 век двама пътешественици с риск за живота си успели да изнесат яйца от копринената пеперуда. Оттогава постепенно насекомото е разпространено по цялата земя и днес човек го развъжда във всички южни места, където може да вирее черницата, от чиито листа се хранят гъсениците й.
– Само при домашни условия ли се отглеждат копринените пеперуди? – питам.
– Да.
– Кога снася яйцата си?
– През месец май, юни. През лятото и през цялата зима яйцата се запазват в хладилни помещения. Когато температурата стане около 26 градуса, яйцата се развиват и след няколко дни от тях се излюпват малки сиви гъсенички, които наричаме буби. Те изискват специални грижи, виждате че съм им поставил подходящи етажерки, постлани с книги, в проветриви помещения. Трябва да се внимава да не се изложат на пряка слънчева светлина. Докато са малки се хранят два пъти дневно с нарязани на дребно черничеви листа. Сега ги храня 5-6 пъти дневно, на всеки два, три часа. Хайде да им сложим нова храна.
Донесохме от току-що стоварената шума. Посегнах да я пусна на етажерките, но бубарят ме спря с думите:
– Новата храна се поставя леко върху старите,, огризани вече листа, без бубите да се пипат.
Изпълняваме указанията му с чичо Богдан, като гледаме да вършим всичко, както го прави той.
– Те сами изпълзяват върху новата храна. От време на време натрупаните останки от огризани листа и изпражнения, както у нас се наричат постеля, се изваждат, изгарят, а хартиите с които са постлани етажерките се сменят с чисти.
– А как се преместват бубите? – питам аз отново.
– Като се вземат внимателно пресните листа, върху които те са пропълзели и започнали да се хранят, и се пренасят върху чистата хартия. Не бива да се пипат с ръка.
– А това тук, какво е?
– Понеже хитиновата им кожица е неразтеглива и не могат да нарастват непрекъснато, те се събличат. Събличането става след еднодневно неподвижно състояние – сън, през което време не се хранят. Тогава тялото им е покрито с мека нагъната кожица, която позволява нарастването.
– Често ли спят бубите?
– Четири пъти и постепенно достигат до 8 сантиметра. Колкото по-големи стават, толкова по-голям простор им е необходим и толкова повече храна изяждат.
– По какво се познава кога нарастването е спряло?
– Започват да извършват особени въртеливи движения с предната част на тялото, което показва, че е настъпило времето за какавидиране. Тогава на етажерките се поставят сухи безлистни клонки, градински метли, по които те пропълзяват и започват да какавидират.
– Какво представлява какавидирането?
– Какавидирането става в пашкул, образуван от многократно намотана копринена нишка – обяснява чичо Трифон. – Коприненото вещество се отделя от специални жлези, отворите на които са под долната устна на бубата. Това вещество е течно, но на въздуха бързо се втвърдява, като се превръща в коприна. Най-напред бубата изпуска капка копринена течност, която залепва за клонката и затвърдява. На тази капка тя закрепва тънка нишка от коприненото вещество и чрез въртеливи движения на предната част на тялото започва да намотава тази нишка около себе си.
– Колко продължава това?
– Няколко дни. Така бубата образува плътен копринен пашкул, в който остава затворена. В пашкула тя какавидира.
– Какво става с пашкулите?
– Събират се от местата където са закрепени, почистват се и се сушат. Когато ще се използват за добиване на коприна, се поставят във вряща вода и след това започва размотаването на копринената нишка.
– Колко дълга е тази нишка, чичо Трифоне?
– От всеки пашкул излиза от 1 000 до 1 500 метра.
– Толкова дълга!? Километър и половина!?
– Да. Тя е дълга, тънка и здрава, отличава се с особена лъскавина.
– А какво става с какавидите от тези размотани пашкули?
– Използват се за храна на селскостопанските птици, на рибите в рибовъдните стопанства.
– А копринените пеперуди къде се появяват?
– В бубарските станции, където пашкулите се оставят на местата си.
– След колко време излизат?
– След три седмици.
– А как излизат от пашкула? Това е много интересно.
– Пробиват отвор, образуван от разядлива течност, която изпуска оформената вече пеперуда.
– Тези пашкули после не могат ли да се използват и за добиване на коприна?
– Не, защото нишката от която е образуван пашкулът е многократно накъсана в мястото на отвора.
– Какво представляват пеперудите излезли от пашкулите?
– Нежни, бели и при разтворени крила имат големина от 4 до 6 сантиметра.
– Как се задържат, не отлитат ли?
– Те почти не могат да хвърчат, загубили са тази способност най-вече поради изкуственото отглеждане в продължение на хилядолетия.
– С какво се хранят?
– Пеперудите не се хранят – техните устни органи са закърнели. След оплождането женските снасят яйца, мъжките умират, а след снасянето и женските. От яйцата следващата пролет се излюпват нови буби.
– Какви видове копринени пеперуди има? – пита чичо Богдан.
– Има няколко, които се отличават по коприната. При едни коприната е снежно бяла, при други жълтеникава, а при трети – златистожълта.
– Чувал съм, че има дъбова копринена пеперуда?
Правени са опити за развъждането й в Русия. От тях също се получава доброкачествена коприна. Правят се опити бубите на тази пеперуда да се приучат да се хранят с листа от брези.
– У нас пренесена ли е дъбовата пеперуда? – интересувам се аз.
– Пренесена е и се правят опити за отглеждането й в нашите условия, но все още не е широко разпространена в бубарството. Бубарството предлага големи възможности, но изисква създаването на предпоставки за развитието му и внасянето на свежи инвестиции.
– Благодарим ти, братовчеде, за подробната лекция. Време е да си тръгваме – каза чичо Богдан.
– Няма ли да се почерпим преди да си тръгнете, защо бързате толкова?
– Друг път, става късно.
Докато вървяхме към домовете си се здрачаваше. В небето плахо заблестяха първите бледи звездици, затрепкаха като малки далечни копринени пеперудки с крилца. Когато се прибрахме, чичо Богдан запали външната лампа. Не предполагах, че ме очаква още една приятна изненада – на стената изпърха с крила голяма шарена нощна пеперуда. Чичо Богдан също много й се зарадва.
– Това е Голямото нощно пауново око. Хвърчи нощем навсякъде, където има овощни дървета. Възрастната пеперуда не се храни и живее само няколко дни. Време, което изцяло уплътнява в чифтосване.
– Защо се нарича така?
– Защото на всяко от големите си сивокафяви крила има кръгло тъмно петно, напомнящо петната на пауновата опашка.
– Колко е голяма и красива!
– Тя е най-голямата нашенска пеперуда. С разперени крила достига до 15 сантиметра. Гъсениците й се хранят с листата на овощните дървета и какавидират в клоните им. Какавидите призимуват и пролетта от тях изхвръкват пеперудите. Повечето от многото видове пеперуди са вредни, нанасят поражения на горите, на селското стопанство, тъй като гъсениците им се хранят с листата на ценни видове растения. Други пък повреждат плодовете, вълната, кожите.
– Излиза, че само копринената е полезна – казах.
– Така е.
Древните римляни са вярвали, че пеперудите произхождат от цветя, чиито цветове са се откъснали
от стъблата си и са полетели над полята. Една индианска легенда казва, че уловиш ли пеперуда трябва да й прошепнеш свое желание или мечта, а после да я пуснеш на свобода. Тя ще отлети и ще го отнесе при бог, който ще го превърне в реалност.
– Жалко, че са толкова вредни. А са толкова красиви.
– Най-често в живота красотата е измамна – с нотка на болка в гласа каза чичо Богдан.
След вечеря побързах да си легна, изморен от многото впечатления през деня. Бях сигурен, че тази вечер сънят ще долети при мен на пеперудени криле, красиви като пъстроцветните крила на пеперудата Голямо нощно пауново око.