Тази сутрин рано, рано
падна първото листо
и на Ежко стана ясно-
време вече е дошло...
Наметна шарено елече,
грабна кърпена торба
и затътри се полека
сам към гъстата гора,
да събира плодове узрели
за зимни снегове дебели.
На полянка чудновата
Ежко пълнеше торбата-
тука гъбка, там листенце,
превиваше гръб Ежленце
и старателно така
напълни цялата торба.
Поизправи се полека
и по своята пътека
се затътри към дома.
А насреща му Лисана,
хитруша, знаеме, голяма.
- Ежко, какво в твоята торба
криеш непохватно зад гърба?
- Крушки, Лисо, сбирах
в гората се сповирах,
че през зимни студове
нещо трябва и да се яде.
- Ех, ти, Ежко, си глупак,
за зима ще събираш чак!
Има, има много време,
хайде крушките да изядеме!
- Ходи, Лиске, и си събери,
под дървото има всякакви.
Аз набрал съм си зелени,
а там те чакат жълти-медени.
- Ежко, я не ме лъжи,
дай торбата и мълчи!-
и посегна Лиса с лапа,
Ежко, за да го нашляпа.
Но сви се той на кълбо
и набоде я жестоко
със бодливото  елече,
кърпено много пъти вече.
От болка Лиса изрева
и вдън гора се свря.