StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,100
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,508
   Точки: 2,649,640
   Съобщения: 153,444
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Дядо Торбалан

   Добър ви вечер, деца! Аз сега ще ви разкажа приказка за дядо Торбалан. Той вечер по тъмно обикалял и непослушните деца в една голяма торба слагал, нарамвал я и в своята къщурка насред гората я занасял. Там той им давал един добър урок за работливост, за отзивчивост, за братски подадена ръка и за още много и все полезни неща и пакостите сами изчезвали от тези променени деца. А сега ще ви опиша дядо Торбалан. Той бил много висок и дебел, като вървял стомахът му се тресял и подскачал, а пък мустакът му бил голям и засукан, като на някой хайдутин. Очите му под рунтавите му вежди били кръгли и големи, а гласът му бил силен и гръмогласен и разтрепервал всичко живо, когато се провикнел:- Ееееййййй...има ли непослушни деца, защото аз, дядо Торбалан идвам с голямата торба. Сега ще ви върна назад във времето в моето детство, когато бях малка и непослушна. Бях на гости на братовчедка ми и много лудувахме по цял ден. Те имаха геран със студена вода, но като гледахме надолу ние виждахме няколко риби, които плуваха във водата и спускахме кофата да хванем поне една и така с часове. А вечер продължавахме с лудориите и не искахме да спим, скачахме на леглото и се смеехме. Вуйчо ми ни плашеше с дядо Торбалан и излизаше за нещо навън, после чукаше силно на вратата, преправяше си гласа и викаше:
  - Аз съм весел и засмян дядо Торбалан, но има ли непослушни дечица ставам страшен и им изревавам с пълен глас: - "Шилци, пилци, крокодилци, къде щипна, кръв пускам, къде хапна месо късам."
  Ние се плашехме много и ставахме послушни и кротки като агънца, завивахме се през глава и заспивахме бързо. А една нощ като сме сънували дядо Торбалан и както сме бягали насън от него с все юргана сме паднали от леглото и там сме и спали до сутринта. Така, че бъдете послушни деца, еее може и по някоя лудория да направите понякога, нали сте деца, но умната. Уважавайте старите хора и им помагайте в беда, поздравявайте всички хора с усмивка и добра дума. С радост посрещайте изгрева на слънцето, радвайте се на луната и звездите, обичайте цветята и дърветата, а когато си откъснете плод от дървото го целунете и му благодарете, че ви е дало да си хапнете от вкусния му плод. Обичайте и животните, не ги тормозете и те душа имат, уважавайте ги и се учете от тях. Те са много умни, нищо че не могат като нас да говорят, те ни разбират. Кучетата и котките преди нас усещат земетресенията или някоя друга беда или бедствие и ни спасяват, само трябва да ги послушаме какво искат да ни кажат с действията си и с мяукането или с лая си. Обичайте природата и я пазете, не хвърляйте боклуци навсякъде, има кошчета и контейнери за това. Уважавайте учителите си и с радост и постоянство учете, защото "Който учи, той ще сполучи". И така  ако правите, което ви съветвам сега, то няма защо да се боите от дядо Торбалан. И ако го видите с голямата торба или го чуете да ви плаши, не се страхувайте а му се усмихнете и кажете:
  - Дядо Торбалане, ние сме най-послушните деца. Ето ни - чисти сме и пременени, а нашите лица греят като слънца, зъбките редовно си мием. Помагаме в кухнята на мама и простираме прането, с татко косим тревата и ремонтираме колата. С баба вкусен хляб месим и печем, а  после намотаваме преждата на кълбета, за да ни плете топли чорапки и ръкавици за зимата. А пък с дядо с ножчета дялкаме дървото и майсторим и с длетата дълбаем и чудни фигурки сътворяваме и на тезгяха ги нареждаме и ги боядисваме с цветовете на дъгата и работилницата ни грейва с чудна светлина. С нашия бати ходим на реката, да се къпем и риба да ловим, а с кака разни игри играем и песнички си пеем и така със смях и веселие минава нашия ден. А сега, дядо Торбалане, дай си ти торбата и от вкусните питки на баба ще ти сложим, да си хапнеш като огладнееш. Ето ти и лучец и една бучка сирене от нашите овце, домати сладки и червени и розови от градината на баба, има и домат-сърце. А сега и люти чушлета, нали обичаш люто, апетита да ти засили и шише ракийка малко ей така с мерак си ти пийни и весел и щастлив бъди! И торбата винаги да ти е пълна, но не с непослушни деца, а с вкусна храна от всички послушни и не дотам послушни деца.                         
     Усмихна се дядо Торбалан, засука той юнашкия си мустак и с цяло гърло песничка запя:
    - "Аз съм дядо Торбалан и вървя навред по Света и търся непослушните деца и в моята голяма торба ги слагам аз. Трала-ла-ла... трили-ли-ли и моята торба магия сътвори... Вече нямам в нея непослушни деца, едничко, двечки, трички, станали са послушни и добрички всички. Трала-ла-ла... трили-ли-ли и едно и две и три и ето, че и приказката взе, че се свърши..."

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2017-04-03
прочитания: 932
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход