StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,122
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,553
   Точки: 2,649,858
   Съобщения: 153,865
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Анабел Ангелогласната

Здравейте дечица сладки и мили и добре дошли ви казвам аз сега в моята приказка.                                                                                        В нея се разказва за едно бедно момиче Анабел, която Бог е дарил с чуден дар. Гласът и бил нежен и завладяващ, ангелски пленяващ. Живеела тя в село Слънчоцвет на края на селото в бедна къщурка. Родителите и работели на чуждите ниви, за да се прехранват и заделяли и по някоя парица за обичната си дъщерица.                    Анабел била красавица със златни коси, къдриците и като водопад се спускали по снагата И. Очите И били сини като небето, лицето бяло като мляко, устните червени малини... А когато запеела и вятърът стихвал, всички онемявали и слушали в захлас, даже славейчето спирало да пее. Гласът и надалеч ехтял през поля, долини и гори, а горе в небето слънцето се усмихвало и по-ярко греело... Тя била добра и работлива, весела и засмяна и всички я обичали. Имали си три козички и тя ги водела на паша и песнички им пеела за красотата на природата, за слънцето и луната, за звездите, за хората и за любовта.                                                                      Един ден както си пеела на козичките чула конски тропот и току пред нея изникнал един красив момък на бял кон. И така тя се запознала с принц Маламир, който щом я зърнал се влюбил в нея. И нищо, че била бедна девойка, той искал да се ожени за нея. Срещали се те на поляната до реката. Козичките кротко си пасяли, а те разговаряли и си мечтаели как ще се оженят двамата и щастливи ще бъдат. Но на тяхното щастие завидяла една зла магьосница и отвлякла Маламир някъде далеч. Като тръгвала тя следните думи на Анабел казала:- " Ако го обичаш истински трябва седем чифта обувки да скъсаш, през седем планини да преминеш, седем реки да пресечеш, седем гори да пребродиш, седем морета да преплуваш и тогава ако го откриеш-твой ще е, ако ли не-завинаги при мен ще остане.                                                                                               Анабел си приготвила малко дрехи, обувките, хляб и сиренце си взела и бъклица с водица и тръгнала на път. През деня се ръководила от Слънцето, а през нощта Луната и Звездите и чертаели пътя в тъмнината. Като се изморявала спирала за почивка, хапвала и пийвала водица и пак продължавала. И така вървяла много дни и нощи, срещала добри хора, които я приютявали да пренощува и я гощавали с вкусна храна. От слънцето кожата и потъмняла, а краката и се напукали и наранили от ходенето, но тя не спирала и пред очите и се появявал Маламир, който я очаквал.                                    Ето вече и шесте чифта обувки износила Анабел и седмия, последен чифт носела, но скоро и него захвърлила. И тръгнала боса по пътя. От краката и кръв капела от острите камъни и тръните по пътя, но Анабел не спирала. Когато почивала до някоя река или поточе, тя си топвала краката във водата и така раните и се успокоявали. И както си вървяла през гората  на една поляна видяла схлупена къщурка, а пред нея на столче седяла една баба и предяла с хурка. Поканила я вътре тя и хубаво я нагостила и мехлем и дала за наранените И крака. Много ли, малко ли вървяла и аз не знам, но най-после стигнала последната седмата планина. Преминала я и И олекнало на сърцето и душата и песен запяла за любовта си. В нея разказвала как е пътувала, какво е преживяла в търсенето на своя любим принц Маламир. Пеела тя с медения си глас и цялата природа с нея запяла, птиците със своите трели, нависоко полетели и Ангелите небесни И пригласяли. Магията се развалила и оковите на принца паднали завчас и той с радост прегърнал любимата си Анабел.                                                                                                 Маламир свирнал на златната свирка, която винаги била на верижка на врата му и мигом долетял белият кон, който можел да лети като вълшебното килимче на Аладин.                                             И полетели Маламир и Анабел с коня над градове и села и пристиганали в неговия замък. Оженили се и чудна сватба направили с щастливите си родители и многобройните гости.                   И понеже на двамата  числото седем любимо им станало, решили и така И направили. Вместо три дена, както в другите приказки се казва, те седем дена яли, пили и се веселили. И накрая и животните се появили и ги поздравили, а те били: едно коте, едно куче, едно мече и няма вече...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2017-04-02
прочитания: 295
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход