StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,419
   Потребители: 12,381
   Автори: 4,013
   Коментари: 319,112
   Точки: 2,650,634
   Съобщения: 153,870
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

АКАЦИЕВАТА ГОРИЧКА - седми урок

  Вечерта чичо Богдан започна приготовления от които се досетих, че утре се кани да отиде на пчелина. Така се беше увлякъл в работата си та дори не ме забеляза, че го наблюдавам. Тогава се приближих и го попитах:
– Ще ме вземеш ли със себе си?
Той се замисли за миг, пък рече:
– Че защо не? Ела, като искаш.
Сутринта, преди да тръгнем, пожелах да викнем с нас и Димчо. Приятелят ми много се зарадва, че ще бъдем заедно и с чичо.
Денят беше слънчев, но не много горещ. Пчелинът на чичо Богдан се намира извън селото, до не голяма акациева горичка. Когато наближихме аз попитах:
– Чичо, защо си избрал това място за кошерите?
– Защото тук има добра паша за пчелите от акациите.
– Само акациев мед ли събират?
– Не. В гората има и много липи, а отсреща са блоковете със слънчоглед и детелина.
Седнахме в сянката на акациите да отдъхнем и чичо се взря с премрежен поглед в короните на дърветата. После заговори:
– Бялата акация принадлежи към семейство пеперудоцветни. Пренесена е от Северна Америка през 17 век.
– Лесно ли се е приспособила към нашите условия?
– Тя е непридирчиво дърво – расте върху слабоплодородни почви и издържа на суша и мраз. Затова е широкоразпространена из цяла Европа. Корените й са силно разклонени. Едни от тях се забиват дълбоко в земята, където влагата е по-голяма, други растат встрани, като тънки и дълги въжета. С тяхна помощ бялата акация се закрепва здраво върху ронливите склонове и изсмуква и малкото влага. Затова се използва за укрепването на стръмните и сипейни места.
– Какви са плодовете на акациевите дървета, чичо?
– Знаете, че цветовете на акацията са бели и имат приятен аромат. А плодовете са плоски шушулки.
– Сега се сещам, виждал съм ги. Приличат на тези на фасула – казвам аз.
– Точно така. В тях се съдържат тъмнокафяви семена, до 14 на брой. Тези семена покълват мъчно. Някои птици ги поглъщат, но поради твърдата им обвивка ги изхвърлят неповредени. Така става разсяването. Семената са богати на белтъчини, но са горчиви и отровни, поради което са негодни за храна. Акацията започва да цъфти след пет годишна възраст. Обърнете внимание на листата. Колко листа има на една дръжка?
Димчо започва да ги брои. И казва:
– Деветнадесет са.
– Достигат до 21 и обикновено са нечетен брой. Вижте, в основата на всяка дръжка има по два бодливи шипа, които пазят дървото от животните. Листата са покрити с много тънък восъчен пласт и не се мокрят от дъжд.
– Наистина ли!?
– Така е. Всеки цвят прилича на малка пеперуда, затова тя принадлежи към семейството на пеперудоцветните растения.
– Какво още е хубаво да знаем за тези дървета? – искам да науча още нещо аз.
– Че акацията расте много бързо и достига на височина до 25 метра.
– А на възраст?
– Сто години, но след 60–70-тата година започва частично да съхне и постепенно загива. Дървесината й гние трудно, като на открито издържа до 80 години. Много здраво дърво е и затова се използва при строежите, за направа на бъчви, за колове и за горене.
– А защо се нарича бяла акация? Има ли и други видове? – интересува се Димчо.
– Защото има и жълта, златен дъжд, японска, корейска.
– Изискват ли се много грижи за създаването на акациевите гори? – попитах.
– Ей, всичко искате да знаете?
– Разкажи ни, чичо, много е интересно.
– Всички гори изискват грижи, но по корените на акацията се образуват пъпки, от които се развиват надземни издънки. Засадена веднъж на дадено място, тя мъчно се изкоренява. Върху тънките й коренчета се намират голям брой бактерийни грудки, в които се развиват азотоустойчиви бактерии. Бялата акация е топлолюбиво и светлолюбиво растение.
– Защо пчелите обичат акацията?
– Цветовете й отделят нектар и привличат не само пчелите, но и другите насекоми. Бялата акация е много добро медоносно растение.
– Защо медът толкова много се цени, освен че е толкова сладък?
– Защото има лечебни свойства. Още от най-далечни времена хората са използвали не само меда, а и другите пчелни продукти.
– Кои са другите продукти?
– Пчелната отрова, пчелното млечице, пчелният клей, восъкът и пчелният прашец.
– Толкова много!? И всичките ли имат лечебни свойства?
– Всичките. Лечението с тях се нарича апитерапия.
– Значи пчеларството е било развито още от древността?
– Най-старите данни за пчелите датират 50-60 хиляди години преди появата на човека. В една пещера в Испания е открита скална рисунка от преди 12 000 години, изобразяваща събиране на мед от пчели, гнездящи в скални пукнатини.
– Невероятно!
– Рисунките в египетските пирамиди свидетелстват, че и там са се отглеждали пчели. Нещо повече, там пчелата е почитана, като свещено животно. В папирусите на древноегипетския календар отпреди 3 500 години преди новата ера са описани много от лечебните свойства на восъка. В песните на древна Елада се възпява божествения произход и чудотворното действие на меда. Той се нарича „еликсир на младостта“, „храна на боговете, даряваща вечна младост и безсмъртие“.
– Значи медът е използван от тях не само за храна, а и за лекуване? – удивява се Димчо.
– Така е. Восъкът и прополисът са заемали важно място при балсамирането на трупове. В пирамидите край Гиза в Египет е намерен запазен досега детски труп, поставен в съд с мед. Известно е, че трупът на Александър Македонски е бил пренесен от Азия в Македония в ковчег напълнен с мед. Според древните мислители дълголетието се дължи на редовната употреба на мед.
– Аз и досега обичах да го похапвам, но сега, след като научих за тези неща, ще ям още повече – казвам аз.
– Освен това, някога пчелите са служили като „удостоверител на смъртта“, тъй като не жилят умрял човек, а ако бъдат принудени, на кожата на мъртвия не се получава реакция от ужилването.
– Веднъж мене ме ужили пчела и аз се разплаках – прекъсна разказа на чичо, Димчо. – А татко каза, че било полезно – нямало да хвана ревматизъм.
– Да, преди много години, пчелите са били основно средство за лечението на ревматизма.
– Наистина ли? Пък аз мислех, че той се шегува, че само така си приказва.
– Ни най-малко.
Чичо замълчава след тези думи.
– Разкажи ни още за пчелите, чичо? – моля го аз.
– Ще ви разкажа, но като отидем на пчелина. Да вървим, че много се застояхме тук, а мене там ме чака много специална работа.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Детска
публикувана на: 2013-02-03
прочитания: 305
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход