StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,638
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,815
   Точки: 2,626,271
   Съобщения: 142,231
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

През полетите на съня...

 Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...

 Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...

 Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... И празната ми чаша мълчи.

  Тишината ми е смутена от крясък на лешояд...

 Между теб и страховете ти е само съзнанието.” – прошепна сънят.

 Щастието понякога се крие в една изгубена обувка. Питай Пепеляшка.” – установи детето в мен. „Но... трябва да има и принц, който да я намери.” – добави сънят.

  Докато слушам как кротко вали си мечтая за слънцето... А колко е хубаво, когато жарките лъчи ме карат да копнея за дъжда!!! Заспивам...

  През полетите на съня попадам в зона, забранена за въпроси... И намирам отговорите...

  Дилема в съня ми: Мълчание – ако няма какво да си кажем или когато не искаме нищо да казваме...

  „Това, което избираш да помниш, определя бъдещето ти. – тихо казва сънят в ухото ми.

  Сбогувам се със съня и изгревът разперва пространства пред усмивката ми...

                                                                          © Павлина Петрова


 



 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Афоризми
публикувана на: 2018-07-11
прочитания: 210
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход