Зайо купи си елече
и набързо го облече,
после тръгна на разходка
с наперена походка
да се хвали на кумата -
там в края на гората.
И върви си Зайо смел
по пътечката поел
към къщурката на Лиса -
„Леле как ли ще я слиса”.
Но не щеш ли изведнъж,
чу се гръм нашир и длъж.
Зайчето така се стресна,
че уплашено побегна
през гората, през реката
тича бързо през глава то.
Там в къщата на Лиса
най-накрая Зайо скри се.
И поседнал облекчен,
чак сега успокоен
Зайко забеляза вече,
че по новото елече,
дето сложи отзарана
здраво място не остана.
Натъжи се Зайо наш
и заплака в този час.
Лиса бързо го прегърна
на уше му тя отвърна
„Зайко, не плачи сега,
туй съвсем не е беда,
похапни си топла супа
или морковче похрупай,
а накрая двама с теб
ще ушием нов елек.”