На внука ми

Хей, морско конче, отдалеч долетяло,
къде скри свойто чудно водно огледало?
Във него се оглеждат всички -
риби, раци и мушички.
Дори акулата голяма
дойде от изток отзарана
във твойто огледало нежно
коремче да погледне белоснежно.
Сега опашка се е наредила -
накрая е и малката хамсия.
И всеки иска перка и опашка да огледа,
събрали са се сякаш те на сгледа.
А мидичка една седефена
стои встрани отнесена
и плаче, че пререждат я горкана -
до огледалото не може да достигне отзарана.
И октоподче там едно със осем крака
се скри набързо на корала в гъсталака,
защото от усилие горкото
направи си мастилено петно то.
Така  редят се всички по един, по двама
да видят огледално своята премяна -
нуждае ли се тя от копчета, якички
или пък трябват й по-дългички къдрички.
И всеки бърза тъй вида си да оправи,
че на приятелите си да се понрави.