Задуха вятърът навън,
един наперен и надут.
Задуха силничко от юг
и не спря нахалникът, додето
не прогони белоснежко от полето.
Не мина много дълго време
и до асмата, която още дреме,
между изсъхналите есенни листа
кокиче смело вирнало глава.
А до него, без да се забави,
минзухарът огънче запали
и към слънцето игриво
погледна усмихнато и закачливо.
Смело захвъркаха мушички,
зажужаха работливите пчелички,
а Врабчо в клоните запя
пролет, пролет е дошла!