Имам си приятел нов,
с тебешир го нарисувах.
Очертах го със любов 
вчера, докато лудувах.

Нарисувах му очички,
нос, уши, уста, коса.
Исках да го видят всички:
- Боже, колко съм добра...

Легнах на земята прашна
и го хванах за ръце.
- Вижте колко съм опасна 
със балона на сърце...!

Ала изведнъж задуха,
тъмен облак се яви.
Силен дъжд над нас за пука 
и за миг не се смили.

Стиснах си с ръце очите,
бурята докато спре.
Всичко от дъжда изтри се,
и балонът на сърце. 

Слънцето изгря отново,
нарисувах му една дъга.
Имам си другарче ново,
пак започваме игра! 

29.09.2012г. Силвия Даракчиева