Седна Мечо на полянка,
да си отпочине той на сянка.
Под дъба голям в гората,
отвори лаптопа си в краката.
Лъчезарно личицето светна,
че лаптопа му просветна.
Някой е оставил вест,
точно на неговият скайп адрес.
Съобщението гласеше:
\'\'Чуйте! Чуйте! Вест голяма!
Лиса падна във капана!
Идете! Вижте, няма тук измама!\'\'
А вестителят на новината
беше Свраката перната.
Тя отгоре е видяла,
Лиса как е там примряла.
Тази Лиса всички слиса!
Уж е умна и красива,
хвалеше се, че е щастлива,
а оказа се горката,
сам самичка във гората.
Неразбрана тя остана
и сама се хвана във капана,
а заложи го на друг,
за да прави му напук.
Мечо чете и се смя
на лисината хитрина.
Той отиде и видя,
какво сторила си е сама.
- Какво да те правя вече?!
Каза умореното от нея Мече.
- Толкова ли си хитруша,
че главата ти не слуша?
Погледни се как от зарана,
плачеш си сама в капана!
Казах ли ти да се спреш,
че беля ще си навлечеш!
Нали я обичаше такава,
хитра и необуздана,
тя, каквото и да направи,
той приятел ще и остане.
И ръка подаде той
на възпятият герой.
Че излезе тя засмяна,
и обеща му във замяна,
да го обича и зачита,
че само той си я обича.
- Прости ми, Мечо!
Няма вече! Дотук със глупостите,
обещавам, Мече! -
Хитро Лиса рече.
И седнаха двамина
пред чудната машина,
за да поровят в интернет,
да початят със съсед.
Ха, да видим докога
ще е тази тишина!
Той живота всеки учи,
може пък да се получи,
че добър ли си със всички,
няма да те мокрят твоите сълзички!