StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,205
   Потребители: 12,319
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,739
   Точки: 2,630,978
   Съобщения: 125,334
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

По една пътечка

Вървели по една пътечка един заек и стара мечка, 
до реката стигнали незнайно, 
потока следвали нехайно. 
Когато за секунда спрели - 
за да може Зайо да намери своите очила, 
незнайно кога се озовали в гъстата гора. 
Ами сега? 
Зайо не може той да вижда, а на Меца все и се привижда.
В търсенето успеха не ги споходил 
и трябвало без много да се спори 
да продължат да ходят из поля, 
през които не бяха стъпвали досега. 
Не щеш ли насреща им вълкът - 
облизвайки своя остър зъб 
сграбчва Зайо и здраво стиска, 
Меца започва да писка: 
- Пусни го веднага, той е мой приятел в беда! 
хич и вълчо нехае, 
той повече не иска да се мае: 
- Давай, Зайо, тук и сега, ще го схрускам на часа.
Зайо тъжна песен взел да пее, 
Вълчо взел да се смее: 
- Що за заек, каква загадка? Такава вкусна хапка. 
Меца го поглежда тъжно, а пък Зайо сълзи бърше. 
- От мен да мине, няма да те ям! 
- Вълчо, ти си мой другар! - казаха в захлас.
С усмивка тръгнаха и тримата. 
През пътечки и поляни, 
по-далеч от тез хамбари. 
По-далече от мочурища, пълни с жаби. 
Вървят тримата другари, 
трима смели ветерани. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> За деца
публикувана на: 2018-03-27
прочитания: 63
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход