StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,645
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,533
   Точки: 2,653,113
   Съобщения: 155,462
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,733

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Плюшено юначе

Крачето си ударих, 
но няма да заплача!
Сълзите забравих, 
че съм си юначе. 

Но мама пък видя
и като се стресна, 
излага ме сега
макар да е чудесна. 

Прегръща ме, мърмори, 
та чааак ме хвана срам, 
че смеят ми се в двора 
и Шаро, и Писан. 

Сега как ще ми вярват, 
че юнак съм пръв? 
На всички ще разказват, 
че съм плюшен лъв. 

Ех, мамо, престани, 
излагаш ме тотално! 
Юнак съм, разбери, 
не гледай ме тъй жално. 

Оф, май я убедих, 
но трудно ми е с нея... 
По-лесно ще е май, открих, 
да се преборя с Змея... 

06.07.2019.

Георги Каменов

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> За деца
публикувана на: 2019-07-07
прочитания: 78
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход