/малка Коледна Приказка/



Коледа е! Прекрасна! Бяла и снежна.

Примамват, блестят, преливат витрините!

Светлината на празника. Музика нежна.

Усмихнати хората. Радост. Надежда!

Всички щастливи са  както изглежда...

Тогава видях го... Самичко стоеше.

Бе сгушено, в тънко, късо палтенце.

Сякаш не беше на себе си. И унесено.

То витрината гледаше. Будно сънуваше. 

Едно малко парцаливо момченце...

Тя бе обсипана с дъхави пасти. Шоколад,

карамел и бонбони, желирани изкушения.

Приказни  сладки видения. Просто Феерия!

Стоеше  детето пред тях, в нощния хлад.

От лицето бледо, струеше истински глад...

Колебливо в джобчето скъсано бръкна.

Обаче,уви! Празна ръчичката се измъкна...

Въздъхна то. И детския поглед помръкна.

Наведе главичка. Само  тихо подсмръкна. 

Видях сълзата му. Тя в душата ми бръкна!

Как мъка за гърлото тогава ме стисна...

Осъзнах, че не мога това дете да подмина.

Паричка му дадох. А то грейна като картина!   

\"Дядо Коледа срещнах, беше с Рудолф Елена.

Затънал беше горкия, в една снежна пъртина.

Дай, каза той, тая паричка. На момченцето...

с красивите сини очи. Ей там, пред оная витрина!\"

Преглътнах сълзите, погалих го. Пламна то!

Цялото озарено... Избърса шумно носленце.

Коледни звънчета трепнаха! Пеят в гласчето...

                                  О, как ми сгряха сърцето!

Господи, колко лесно е дадеш  на дете -

       Парченце от своята Коледа!




by Antonina