Габи

Небето своя звезден кош отвори,

сестриците си звездни разпиля,

посипа щедро в сребърна дантела

града заспал среднощната мъгла.

Луната се усмихна и очи притвори,
заплава над притихналия свят,
а после се отпусна върху облаче от злато,
което не заспиваше в този късен час.

Габи

Откъсна от кометата звездици

и разпиля ги Господ над спящото градче,

а те заискряха, като радостта в детските зеници

и в тъмното небе настана зарево.

Небето своя нощен кош затвори,
настана утро и сестрите си прибра,
а над света, над морето Слънчо се събуди,
окъпа в златно цялата Земя.