StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,090
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,490
   Точки: 2,649,558
   Съобщения: 153,274
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕЩО СЕ СЛУЧИ В ГОРАТА /12/

Баба Марта преде, преде

прежда бяла и червена,

после с куки две,

мартенички почна да плете,

че дечица да закичи,

минзухарче и кокиче,

всяка мила животинка,

всяка мъничка гадинка.

Чудната й Баба Марта –

всеки ще зарадва

нищо, че понявга

вън сече кат с брадва.

Ама в миг се сепна –

преждата й свърши,

откъде да вземе,

работата да довърши?

Баба Марта притесни се –

вънка времето свъси се.

С новичка престилка премени се

и към гората забързи се.

Там пред дъба мъдър спря

и удари на молба:

- Моля ти се, дъб, кажи  ми,

във бедата упъти ме!

Откъде аз прежда да намеря

поне няколко къдели,

мартенички още да плета

за добричките деца?

Голи клони разлюля дъба,

позамисли се и рече:

- А за мен ще изплетеш ли

голямо,топличко елече?

Виж – измръзнаха ми клоните,

от студ чупят се горките,

корените без шушони

пукат във земята всичките.

Мъничко стеблото си да стопля

в тази зима ледовита,

дето все вилнее, духа

и на дърветата е все сърдита.

- Ще ти изплета, приятелю,

само във бедата упъти ме,

отговор на проблема ти кажи ми!

- Облаците ще помолиш

да откъснат те от свойта прежда,

във престилката си ще я сложиш

и отнесеш в къщурката си вечна.

Хукна Баба Марта през глава

от гората да излезе,

насред полето, до вира,

ще застане, да се забележи

и от там ще викне силно,

облаците да разбуди,

преждичка да й дадат

пухкавелковците чудни.

Ето го полето. Ето и вирът.

- Облаци-и-и! Къде сте?

Събудете се сега

и на баба помогнете!

Преждичка ми дайте

от вашите косички!

Отрежете, подстрижете

по мъничко от всички,

мартенички да направя

за дечицата мънички!

Облаците очи си ококориха,

после весело се разговориха

и решиха:

- Добрина ще сторим,

няма тук сега да спорим!

щом,казваш, че е за децата

със добро ще отговорим.

И подстригаха коси облаците зимни,

на полето, до вира спуснаха се къдри дивни.

Баба Марта пъргаво в престилката събра ги,

благодари усмихнато и пак

към гората се завтече…

Бързаше старицата на припрян крак-

ах, времето така напредна вече!

Уморена на пънче поседна

и ето до нея – сърничка бледна.

- Бабо, помогни ми!

Ловец крачето нарани ми!

Баба Марта взе от преждата

и внимателно попи кръвта,

от джоба с билка лековита,

превърза старателно крака.

Зайченца там две това видяха

и да дотичат не закъсняха.

- Бабо, гладнички сме! Бабче, помогни!

С нещо, ако можеш, ти ни нахрани!

- Нямам нищо в мене, мънички юнаци,

но тръгнете с мен, недейте да плачете!

Сграбчи Баба преждата червена –

тя за мартенички бе готова,

с зайковците през полето спотаено

забърза. Ах, времето летеше!

Времето, за мартеници отредено.

Стигнаха. Зайовците Бабата нахрани

и отново за работата залови се.

Взе облакова прежда,

Мъниста все отбрани…

Бре, денят преполови се!

Бърза Баба – красоти създаде

все невиждани от лани,

че всичко живо да зарадва,

нищо, че понявга

ни сече кат с брадва.

 

Галина Петрова

04.02.2015 г.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> За деца
публикувана на: 2015-02-15
прочитания: 216
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход