StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,168
   Потребители: 12,429
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,127
   Точки: 2,670,244
   Съобщения: 184,819
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,723

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Майчина приказка

За приказки край топлия миндер 
настъпи време и за чаша вино.
И огънят с опалени калеври
искрици рие горе към комина.

Раздухва вятър, пламъкът гори
на ръжен начумерения край...
Далече нейде в чуждите земи
майчица със своя син живяла.

Какъв левент, с маслинени очи,
с усмивка, дето може да те купи.
Щастливи дълго двамата били
сред нощи летни. Звезден купол

над тях светлял. Свещицата за Бог
в неделя палела старицата.
И тъй от ден на ден все по-висок
растял, укрепвала десницата.

Сърцето е като отворен храм,
да скъташ в него можеш грижа.
Но някой спре ли се задълго там,
сянката му бавно ти зазиждаш.

И ето че девойчица една
припалила в душата му любов –
красива като плачеща върба
край езерото в сребролунна нощ.

Въздишал той, бленувал до зори
как крехкото й тяло ще прегръща,
стопанка ако стане тя или
грейне в сиромашката му къща.

– Да бъда твоя искаш ли? Добре.
Но докажи ми вярната си обич
и донеси на майка си сърцето.
Бих следвала те след това до гроб.

Пиян безумец, от любов пленен
дори за миг не се замислил.
Той майка си пожертвал този ден.
Към своята любима се затичал

със тупкащия още къс в ръце,
ала спънал се във прага сринат.
Изтръгнатото майчино сърце
изплакало: – Удари ли се, сине!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> За деца
публикувана на: 2011-12-06
прочитания: 527
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход