Мараня е... въздухът възбуден
трепти под слънчавия зной.
Птиците мълчат прокудени,
в листака, търсещи покой.
Дори ветрецът е притихнал,
полегнал е на някой рид,
прострял прозрачната си риза,
похърква днес, блажено сит.
Рекичката пък мързеливо,
протяга гъвкава снага.
Задрямала е даже рибата.
Умислено угрижен е брегът.
А горе... облаче самотно,
се рее волно в небеса,
ще кихне то и уж неволно,
дъждец ще разхлади деня.