Щъркелана, млада дама,
долетя от Алабама,
в наше село да загнезди
чернобелите одежди.
Закръжа над къщи бели,
над комини почернели,
над реката, над гората,
до... върха на планината.
Дълго мисли, дни прелита
нямаше кого да пита,
где да спре да отпочине,
та от глад да не погине.
В миг дочу една гълчава
от към двор голям с дъбрава.
Кацна смело на дървото,
тук реши да е гнездото.
Пообъркана, смутена,
огладняла, изморена,
щракна с клюн и раз, и два,
лапна за десерт муха.
После сита се огледа,
и деца навред съгледа,
те пък пляскаха с ръце
радваха се от сърце.
Щъркелана в миг разбра,
даааа, ще пада веселба,
тук във детската градина,
смях ще има до амина.
Щом се рожбите излюпят,
няма дълго да се чудят,
ще подскачат със децата,
ще кънти от смях земята.
А на есен, щом си тръгнат,
те ще помнят,да се върнат,
тук във родната страна,
при щастливите деца.