uFeel.me
ЕЖКО "БЪРЗОБЕЖКО\" СПАСИТЕЛ
Автор: genkabogdanova,  4 декември 2010 г. в 18:10 ч.
прочити: 523

(Авторски римуван вариант на народна приказка)

Ето  ни със теб са­ми,

          как­то в мно­го дру­ги дни.

Дру­га при­каз­ка с по­у­ка

         аз ще ти раз­ка­жа ту­ка.

При­каз­ка­та с бук­ва \"Е\",

         чуй, започ­вам аз, де­те...

ЕЖ­КО е жи­вот­но теж­ко.                                     

         Бав­но е и мно­го муд­но.

Чуй, как в ма­ра­ня­та жеж­ка

         слу­чи му се случ­ка чуд­на!

По Пет­ров­ден срещ­на Ли­са.

         От ви­дът й той се сли­са.

- Що си, Лис­ке, тъй не­вол­на?

         - Ами, Еж­ко, май съм бол­на!

Не­що в гър­ло­то го­ри

         и сна­га­та ме бо­ли.

Тъй съм жад­на! А в го­ра­та,

         май е свър­ши­ла во­да­та.

Ех, да мо­же­ше в по­ле­то

         да оти­деш ти с бък­ле­то!?

С бис­т­ра из­вор­на во­да,

         мо­же да се из­це­ря.

- Би­ва, Лис­ке! Тръг­вам ве­че,

         но по­ле­то е да­ле­че.

Тряб­ва да си тър­пе­ли­ва

         и да ме до­ча­каш жи­ва.

Граб­ва бъ­ке­ла и ето,

         ве­че кра­чи към по­ле­то.

Чес­то, чес­то Еж­ко спи­ра,

         че при­я­те­ли на­ми­ра.

Поч­ват при­каз­ки­те слад­ки,

         а пък дни­те тъй са крат­ки.

Крач­ка - две, на тре­та спи­ра...

         Ста­ва, ся­да, слог на­ми­ра...

Да пос­пи се спря но­са­чът

         във тре­ва­та след ко­са­ча.

До­ка­то си той по­чи­ва

         зрее зър­но в злат­на ни­ва.

Ста­нал, тръг­нал - що да ви­ди!?

         Май, че есен ве­че иде!

Зрее гроз­де­то в ло­зя­та.

         И на юг ле­тят ята­та.

- Ех, че дъл­го съм вър­вял!

         Ще почина! Не съм спал.

За почивчица копнея,

            може да се разболея!

Тъй премина  злат­на есен.

         Стих­на слад­ка пти­ча пе­сен.

Над го­ри и над по­ля

         дъжд по­ро­ен за­ва­ля.

Пос­ле ця­ла­та зе­мя

         от сне­жин­ки по­бе­ля.

\"Спасителят\" очи отвори,

         изненадан се кокори:

- О, за зимен сън е  вре­ме! 

         А полето е далече. -

         Ре­че Еж­ко и нав­ле­че

ста­рия бод­лив ко­жух

         и зас­па в лег­ло от пух.

Ця­ла зи­ма Еж­ко спа.

        Тъй до­ча­ка Про­лет­та.

Стрес­на го дъж­де­цът то­пъл.

         Ско­чи, към до­ла зат­ро­па.

Спря до из­вор­че пен­ли­во

         и въз­дъх­на той щас­т­ли­во:

- Брей, да­но е жи­ва Ли­са!

         Щом се вър­на, ще я сли­сам

с та­зи из­вор­на во­да.

         Ско­ро ще е здра­ва тя.

Бъ­ке­лът те­жи, но Еж­ко,

         пак се мък­не теж­ко, теж­ко...

Зре­ят пак \"пет­ров­с­ки\" кру­ши.

         Пак е жеж­ка лят­на су­ша.

Еж­ко бър­за със то­ва­ра -

        Ли­са жи­ва да за­ва­ри.

Стиг­на Еж­ко до го­ра­та,

         но се хва­на за гла­ва­та.

Гле­да, Ли­са се прос­т­ря­ла,

         ся­каш ско­ро е пре­я­ла.

- Бре, ум­ря­ла ли е ве­че?

         Бър­зо Еж­ко се зав­те­че,

спъ­на се в ед­но дръв­це -

         счу­пи бъ­ке­ла на две.

Ско­чи Ли­са жи­ва, здра­ва:

         - Еж­ко, тъй ти се на­дя­вах!

То доб­ре, че бе­ше Зая,

         щях да си ум­ра нак­рая.

Той до­не­се ми во­дица,

         лек за моята душица.

Мили Ежко, ще прощаваш,

         за спасител ти не ставаш!

Па въз­дъх­на скръ­бен Еж­ко.

         Ста­на му обид­но, теж­ко...

 

- Тъй е, Ли­со, кой­то бър­за

все ку­су­ри ще му върз­ват!

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me