Ето ни със теб сами,
както в много други дни.
Друга приказка с поука
аз ще ти разкажа тука.
Приказката с буква \"Е\",
чуй, започвам аз, дете...
ЕЖКО е животно тежко.
Бавно е и много мудно.
Чуй, как в маранята жежка
случи му се случка чудна!
По Петровден срещна Лиса.
От видът й той се слиса.
- Що си, Лиске, тъй неволна?
- Ами, Ежко, май съм болна!
Нещо в гърлото гори
и снагата ме боли.
Тъй съм жадна! А в гората,
май е свършила водата.
Ех, да можеше в полето
да отидеш ти с бъклето!?
С бистра изворна вода,
може да се изцеря.
- Бива, Лиске! Тръгвам вече,
но полето е далече.
Трябва да си търпелива
и да ме дочакаш жива.
Грабва бъкела и ето,
вече крачи към полето.
Често, често Ежко спира,
че приятели намира.
Почват приказките сладки,
а пък дните тъй са кратки.
Крачка - две, на трета спира...
Става, сяда, слог намира...
Да поспи се спря носачът
във тревата след косача.
Докато си той почива
зрее зърно в златна нива.
Станал, тръгнал - що да види!?
Май, че есен вече иде!
Зрее гроздето в лозята.
И на юг летят ятата.
- Ех, че дълго съм вървял!
Ще почина! Не съм спал.
За почивчица копнея,
може да се разболея!
Тъй премина златна есен.
Стихна сладка птича песен.
Над гори и над поля
дъжд пороен заваля.
После цялата земя
от снежинки побеля.
\"Спасителят\" очи отвори,
изненадан се кокори:
- О, за зимен сън е време!
А полето е далече. -
Рече Ежко и навлече
стария бодлив кожух
и заспа в легло от пух.
Цяла зима Ежко спа.
Тъй дочака Пролетта.
Стресна го дъждецът топъл.
Скочи, към дола затропа.
Спря до изворче пенливо
и въздъхна той щастливо:
- Брей, дано е жива Лиса!
Щом се върна, ще я слисам
с тази изворна вода.
Скоро ще е здрава тя.
Бъкелът тежи, но Ежко,
пак се мъкне тежко, тежко...
Зреят пак \"петровски\" круши.
Пак е жежка лятна суша.
Ежко бърза със товара -
Лиса жива да завари.
Стигна Ежко до гората,
но се хвана за главата.
Гледа, Лиса се простряла,
сякаш скоро е преяла.
- Бре, умряла ли е вече?
Бързо Ежко се завтече,
спъна се в едно дръвце -
счупи бъкела на две.
Скочи Лиса жива, здрава:
- Ежко, тъй ти се надявах!
То добре, че беше Зая,
щях да си умра накрая.
Той донесе ми водица,
лек за моята душица.
Мили Ежко, ще прощаваш,
за спасител ти не ставаш!
Па въздъхна скръбен Ежко.
Стана му обидно, тежко...
- Тъй е, Лисо, който бърза
все кусури ще му вързват!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me