От малка е обикнала Дилянка
да тича по вълшебната полянка...
Да седне под Дървото - да чете...
Или - да слуша песен на щурче...
И да погали тя засмяно цвете,
да свирне на немирните врабчета...
Да хване бръмнал бръмбар изведнъж...
Да лапне бързо две-три капки дъжд...
Щом куче зло към нея зъби точи -
веднага на Дървото тя ще скочи. -
То силно я прегръща... И шепти...
Посипва я с цветчета от мечти...
Марин Тачков
26 януари 2011 г.