Днес за милото ми бабче
аз съм чудодейно хапче.
Вчера счупи си ръцете,
в гипс облякоха и двете.

Фиша хукнала да пуска
в Тотото при леля Руска.
- Пусто тото! – вика мама,
ето ти беля голяма...

Баба гледа ме и мига,
силица едва ù стига,
но нали е веселушка
с гипсчетата си ме гушка.

Аз пък песнички ù пея,
гледам с виц да я разсмея;
пускам скайпа да говори
с чичо, леля, разни хора.

Давам ù дори с лъжичка
чай от розова паничка...
Тъй за баба ненадейно
станах хапче чудодейно.