Лястовичка, малка, бяла,
от далеч е долетяла,
рожбите си да роди
тя по нашите земи.
Под стрехата кът намери,
с човчицата го измери.
Тук да бъде! - тя реши,
дом за детските мечти.
И започна... без умора,
сламки да събира в двора,
ред по ред да ги реди,
къщата да построи.
Ден и нощ летя безпирно,
упорито, тихо, мирно
и... гнездото съгради
със любов, против беди.
После... радостно запя,
песен звънка от душа.
Щастието призова.
Чу ли я? Това е тя.