В един прекрасен слънчев ден
чичкото от къщицата стара
ревна срещу мен, понеже
виждаш боклука разпилян е
затова виновна станах.
Що да сторя аз не знам!
Трепна сърчицето в мене
не помислих друго аз,
а че чичкото сърдит е!
Вика, вика и не спира,
все едно че е сирена.
Усмихнах се широко аз
и продумах благи думи
припна да се смее той.
Колко хубаво е сега,
с блага дума и усмивка
стават чудеса!