Тихо снежеца вали ли, вали,
през гората усмихната баба върви,
в косите й грее разцъфтяло кокиче,
на гърдите й - бяло момче и червено момиче!
Първо ще мине през всяка детска градина,
слънчева песен да чуе след дългата зима,
молитва усуква в конците,да са ни здрави децата,
сияйната детска усмивка да ни топли сърцата.
Бърза тя, че пролет трябва да буди,
минзухари да пали, да пусне рой пеперуди,
да погали дърветата, та с цвят да се покрият,
да повика птиците и гнезда в тях да свият.
Нови надежди, в земята корава ще сее,
сокове свежи и сили на всеки ще влее,
да ни бъдат като бялото чисти делата,
а на червеното огънят да не гасне в душата!