Днес с любимото ми куче,
падна щура веселба.
Знаете ли, к‘во се случи?
Пак направихме беля.
Мама ни остави в хола,
мирно двама да стоим.
Ние спрегнахме глагола,
„Да се веселим “
Влязохме във мойта стая,
пълна със играчки.
От кога за туй мечтая,
да сме без бавачки.
Гонихме се двама с Лари,
без да спрем изобщо.
Знам, че ще ядем шамари,
във мазето общо.
Взехме моите боички,
четките си претършувах.
И стените със ръчички,
най-прилежно нарисувах.
Изведнъж вратата хлопна,
майка ми се върна.
С пръчката по пода тропна,
щом белята зърна.
О-ле, - викна силно мама:
-Казах ли ви аз във хола,
мирно, докато ме няма,
да стоите там до стола?!
Гледахме виновно двама,
стискахме очите.
Стана пак поредна драма,
спираме с белите.
Мама ме наказа мене
със парцал в ръката.
Да изтрия за минута време
всичко от стената.
Най-добре сега е Лари,
скри се под дивана.
Не получи той шамари,
мен наказа мама!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me