uFeel.me
Аз и Лари
Автор: sisonykaloto,  18 октомври 2012 г. в 08:21 ч.
прочити: 245

Днес с любимото ми куче,

падна щура веселба.

Знаете ли, к‘во се случи?

Пак направихме беля.

 

Мама ни остави в хола,

мирно двама да стоим.

Ние спрегнахме глагола,

„Да се веселим “

 

Влязохме във мойта стая,

пълна със играчки.

От кога за туй мечтая,

да сме без бавачки.

 

Гонихме се двама с Лари,

без да спрем изобщо.

Знам, че ще ядем шамари,

във мазето общо.

 

Взехме моите боички,

четките си претършувах.

И стените със ръчички,

най-прилежно нарисувах.

 

Изведнъж вратата хлопна,

майка ми се върна.

С пръчката по пода тропна,

щом белята зърна.

 

О-ле, - викна силно мама:

-Казах ли ви аз във хола,

мирно, докато ме няма,

да стоите там до стола?!

 

Гледахме виновно двама,

стискахме очите.

Стана пак поредна драма,

спираме с белите.

 

Мама ме наказа мене

със парцал в ръката.

Да изтрия за минута време

всичко от стената.

 

Най-добре сега е Лари,

скри се под дивана.

Не получи той шамари,

мен наказа мама!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me