Живот в страх и притеснения,
животът сив кат сивата мъгла,
човекът бута те към престъпления,
човекът бута те и към смъртта.

Макар и живи мъртви са мечтите,
макар и живи, дишаме смъртта,
забравили отдавна сме игрите,
вървейки сред забързана тълпа.

Отзад те бутат и ругаят,
отпред те спъват, бутайки назад
всички чуждото желаят,
а аз, далеч от мрачната тълпа.

Далеч да бъда от човешка злоба,
далеч от завист, врагове,
и търсейки в някого упора,
страхът най - после да умре.

Но в грешка съм, сега разбирам,
моят страх макар да е умрял,
поражда се отново, след поета грижа,
със страх до тебе съм стоял.

Страхувам се да не те загубя,
страхувам се да не те ранят,
готов съм себе си аз да погубя,
само тебе те да не пленят.

Да те хвърлят в урвата безкрайна,
засипана от хорския печал,
и пеейки на идващите песента омайна,
затварящи отзад горящият портал.

Ако всеки мъничко забрави,
за парите, славата , властта,
жест добър към някой да направи,
не ще да влезе нивга в пропастта.

А има я ,там стои в мрака,
тази пропаст страховито зее,
живеейки живота си в уплаха,
сляп певец, там тъжна песен пее.

пее за живота, за хорските зулуми,
пее за печалбите на чуждии гръб,
за хората, богати външно бедни вътре,
застанали пред самоубийствен ръб.

Спечелили са те парите,
спечелили са врагове,
с печалбата те губили съдбите,
на своите майки, синове.

За жалост всеки днес така живее,
всеки иска многото пари,
но дали с тях той после ще успее,
билет за рая да плати.