В зачатие, ни носят, на любов избрана,

и в пътя свой, жени са, и богини.

Едва ли, осъзнават, още толкоз рано,

по път, на майчици вървят, раними.

С дъха си, топлят ни, докрай в дъха ни носят,

доде в магията се преоткриват.

Божествена закрила, все ще търсят, просят.

И цял живот, със тях, ще ни повиват.

Във орис, майчина, създали ни, живяли,

с Божественото, себе си отдали.

Разбираме го, в свое късно, прималяли,

на спомените, с майчиците бяли…