І.
Водата тича босонога
с червени блясъци по дъното.
Танцува пищна, тъмнорога,
превърта в колело по стръмното.
Изригва хиляди стенания
и в капчици се пръсва синьото.
Дъга, изскочила от бялото,
щедро цветове разлива.
Обгръща ме отвсякъде, милува
нозете ми с възбуда мека
И моя дъх стаен отбулва
тиха горската пътека.
Пленени в мрежите й крехки
пърхат слънчевите пеперуди.
Разплита тревните копнежи
и разпилява изумрудено
в зелени сенчици смеха им,
шепотите, шумни страсти.
Светът в кристала й възкръсва.
... А виното е само за причастие...