StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,460
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,519
   Точки: 2,643,297
   Съобщения: 151,853
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Велик

Поемам по тъмната пътека,
която тъй безкрайна ми изглежда.
Викът безгласен, тих ,отеква
безпомощен и празен без никаква надежда.
Слаба светлинка,проблясък в мрака
и отново мрак, непрогледна тъмнина.
Паднах долу, но една ръка
 ме хвана здрaво, а бе тъй крехка и 
 дари ме със усмивка и тя засия,
тя тъй силно засия, изгони мрака
на тишината , бързо сложи края,
даде ми отново сили да се изправя на крака.
Показа ми пътека скрита в тъмнината и
като старец бавно аз поех по стръмната пътека,
но дърпаше ме силно в тъмоното ръката
и гласът му в тишината като буря отеква:
"Не се предавай ти дори за миг,
не върви по моите пътеки. Те са стари..
Родих те не да падаш, а да си велик...
Не искай доброта,добро прави!
Плесници ти не удряй, дргата си буза обърни...
Назаем ти не взимай, дълга си до стотинка изплати, 
нaпрaви си сaм пътека и по нея сaмо ти върви! "
Целуна ме за сбогом и ме пусна.
Тъй както майка учи пиленцето да лети,
той остави ме гнездото да напусна
и разперих аз криле, полетях нaд своята пътека...
Надявам се поне малко да е като него тя велика!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2014-04-16
прочитания: 80
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход