Той е Вечност.

Той е безконечност.

Той е без начало.

Той е без край.

От същността му,

в същността му

всичко произтича

и времето що тича

без да спира,

без да има умора.

От същността му,

в безкрайността му

продукт на него

с голямо его

е и човека

със съдба не лека,

с тяло, ум и чувства

тайните му да разкрива,

знания да получава

в лоното му да оцелява.

С закони вечни,

вечни неотменни,

които от същността му

произтичат в лоното му,

като Вечност - Бог

с закони ненарушим, строг

всичко, всичко създава,

всичко, всичко управлява,

дори мисълта и чувствата на човека

от памтивека до века

в съдбата му трудна, не лека.

В него, от него,

без умисъл и его

всичко се ражда и умира

и покой не намира.

Три неща го характеризират.

Три неща лицето му разкриват,

пространство, материя, движение,

без безкрайността му да виждаме,

без тайните му лесно да узнаваме.

С пространството всичко побира.

С него във всичко се намира.

От материята всичко изгражда,

изгражда и безспир разгражда.

С движението е единственият творец,

единственият всеобщ мъдрец,

който навред всичко твори,

който навред сътвореното руши.

Поглед!

Началото, края ме не вижда.

Мисъл!

Не може да го побира.

Все нещо в него се намира

до което мисъл не достига

и човека ум напряга

до пълно знание не достига.

Все след тайните му тича,

като една приема, друга отрича.

Така хората разделя

и съдбата и определя.

Във вечна борба ги потопя,

един срещу друг ги изправя

всеки права да изявява,

че той истината за него познава,

без нищожеството си да осъзнава,

без с ум да узнава, проумява,

че вечност в конечност не се побира.

Конечното във вечното се намира.

Във Вечността е тайната на Всемира.

Таз тайна на Всемира

на човека не дава мира.

И той ум напряга за я опознае,

повече за Всемира да знае

и мечта в главата му се ражда

по добър свят за себе си да изгражда

за да има за себе си рай,

на земята и в небесата до безкрай.