Когато събуждам се, тихо е,
тогава те чувам къде си.
Когато заспивам усмихната, виждам те
и с надежда протягам ръцете си.
Ще отпия любов от сърцето ти,
ще открадна и малко от нея,
после бързо ще свия зад ъгъла,
за да мога и днес и отново за теб да копнея.
Скришом и с болка
ще скрия сълзата горещата,
на мига ще се слея с тълпата отсреща,
горда обаче ще тръгна уверено,
но към утре и никога временно.