Oставяйки всичко мило и ценно поемаме трудния път... бодлите кършим неволно децата след нас във мир и любов за да творят... поемам въздух прашен а сърцето... като че ли с нож е пробито всичко изпущат ръцете... а живота, бързо тече...! забравих семейство... какво е съпруг, деца и топлина нама я стряхата родна корен изгнил ще открием напоен със капка сълза...