Една жена замина си от този свят,
жена добра и тиха, и сърдечна.
Отплува тя на по-добрия бряг,
но в моето сърце остава вечно.
Тя беше слабичка, но силна духом.
Тя беше бедна - със сърце голямо.
И бе готова да посрещне всеки,
да приюти и стопли...
... но вече я няма.
Достоен живот и нелепа смърт.
Защо така се случва със добрите хора!
Та нямаше ли кой във този час
да подаде ръка, да влезе в двора...
Така е писано - съдба...
Сега ни гледаш от небето.
Та ти самата си звезда!
И пак помагаш, като светиш!