StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,259
   Потребители: 12,349
   Автори: 4,000
   Коментари: 312,622
   Точки: 2,649,317
   Съобщения: 155,222
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,791

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Слънцето и малката луна

Тъжно е момичето самотно,
под напора на мрака
поглъща обич светлина, охотно,
и всяка нощ с надежда чака.

Да се срещне със момчето
изворът на тази светлина.
Да не е така само в небето,
само отражение на красота.

О, никога не си била самичка -
с шепот в тази хармонична партитура,
се намеси нежно ярката звездичка,
част от божията режисура.

И Бог реши да се намеси -
безброй звезди оставям ти в нощта,
без да знае слънцето къде си,
да не ти е тъжно, да не си сама!

На Земята - твоята сестра,
ти си път за всички в мрака,
но отиде ли си тая тъмнина,
твоето момче те чака!

Така във трепетен и нежен зов,
в тъма и цветна светлина,
бушува вечно разделената любов,
на слънцето и малката луна.


Любен Пенев
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2018-07-18
прочитания: 90
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход