Изгубена в потайностите тъмни

душата плаче - скитница самотна.

Върви и моли се бързо да съмне...

Ад прекосява, останала сиротна.

Междинни гари няма за душата.

С болката за избор се заплаща...

И лист по лист са грош предплата,

изтръгвайки бодлите си доплаща.

Съвсем оголена на края на трасето

изпепелена спира тя пътуването.

Очакващо и притаено е сърцето

тихо, приглушено е тактуването.

Издъхвайки след дългия галоп

вини и прошки, търси спасение,

агонизирайки и свита на вързоп.

Молитва шепне за изкупление...

(а)

21.07.2008г

(цикъл "Черно перо")