Всяка нощ назад се връщам
по пътя прашен в оня райски кът.
И виждам бащината къща,
и скъпите лица ме там зоват.
Тя, бащината къща е далеко,
но в мислите си аз съм там,
пътувам нощем във съня си леко
и искам обич, топлина да дам.
Минавам по познатите пътеки,
пресичам китните балкани.
Любимите места са в мислите на всеки
във приказната светлина обляни.
Вървя по булеварда чуден,
а истината е една и съща.
Човек, където и да бъде,
при своя корен пак се връща.