Отплува корабът, остана тя да чака
на оня бряг и чужд, и непознат...
И дълго, дълго тя се взира в мрака
с невиждащи очи от самота.
И само вятърът косите й погали,
а сълзите се стичаха в нощта...
Морето тихо шепнеше вълшебни думи...
За нея всичко беше мрак и пустота.