Из тъмното където живее нищото
аз там те открих
под дебела сянка на невидимото,
стих сама си сътворих.
Там където гората знае само есен,
и времето облаци плете
аз там изпях песен,
песен от чудни смехове.
Луната даже крие своята светлина,
И слънцето с гръб застанало сърдито
аз там сътворих топлина,
топлина за всеки от сърцето.