StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Статистика
   Произведения: 159,304
   Потребители: 12,287
   Автори: 3,973
   Коментари: 300,540
   Точки: 2,625,597
   Съобщения: 115,365
   Лексикони: 4,464
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

РЕЦИТАЛА НА ЧЛЕНА (+18)

На пуйетичната сцена
се изправи члена,
и зарецитира,
а публиката от жени, го аплодира...

Пуйезията му, верно, бе мръснишка,
но и какво да чекаме от една... топоришка...
Убаче пък проникваше дълбоко -
Изненада сички туй пуйетче еднооко...

Накрая и се поклони, де-мек, увисна,
а зрителската орда писна...
И члена се усети, че направи гаф -
Пуйета даже да умира... трябва да е прав!

22.09.2016.

Георги Каменов
Какво ме вдъхнови?!
Уважаеми автори, аку искате да ви гласувам и пишъ куминтари, съутветну, изисквъм първу вие да ми ударите точицътъ, какту и пуне пу 2 куминтари минимум ;0)). Аку изпълнитие условиатъ, имаме з(д)елка :0)).
Тук намигвъм (уш), ма ни съ матъпа ;0))
Ама ха!
ПП
Стихчето е в този раздел, защото имам една поредица хумористично - пародиини творби, към която спада и то.
С него искам да заявя, че сме тук да се смеем, забавляваме, да изливаме душите си, да намираме сродни души, да търсим, и намираме красивото в този скотски живот!
Според мен трябва да сме толерантни един към друг, да не тъпчем чуждото достойнство, защото всеки човек има правото да бъде себе си! Ако не уважаваме другите, няма как да искаме нас да ни уважават! За мен граничи с престъпление налагането на моето мнение (примерно) , като единственото истинско, вярно и справедливо... Всеки има право на мнение, да критикува, но всичко трябва да е с мярка! В самите правила на сайта изрично е посочено, какви са нещата, които всеки потребител трябва да спазва! А когато има правила, то те трябва да се спазват и уважават.
Смятам, че всеки ще вникне в междуредията и подтекста, които съм втъкал в това свое послание.
Заприлича леко на проповед това, моето, но пък идва от сърцето!
И накрая - искрено се надявам всеки прочел да се усмихне поне малко, и да си каже: "Живота продължава, слънцето дори и скрито зад облак, пак ще изгрее..."
Дълго стана, но аз съм си мърморан по природа ;^))
И последно - Нека с усмивка покажем, че злобата, отрицателната енергия, нетърпимостта нямат място тук! Защото смехът лекува!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2017-04-23
прочитания: 126
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 11 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход