Мислех, че имам да ти казвам нещо.

                 Толкова много има в моята душа.

                 Простор от думи, непреживяна съдба;

                  но ще попиташ- защо мълча?

                    Аз чувствам, но не мога да се изразя.

                           Любов ли е? Или самота?

                           Щастие? Или пък тъга?

                           Радост? А може би е празнота?

                  Ще попиташ- как останало е нещо от това?

                  Не! Изхвърлих всичко от себе си,

                  отрекох се от любовта.

                   Мислех, че така ще надделея над света, 

                вярвах, че така ще победя!

                  Правех се, че не чувствам, че не разбирам,

                   празна останах;

                   но трохи от спомени във шепа събирах;

                   и всеки път се питах- До кога ще е така?

                   Дали без чувства и сама ще издържа?

                   Дали за мен така е по- добре; дали не греша??

                   И ще мога ли правилният път да избера?

                 Не! Аз просто вървя и търся опора,

                   но се чувствам добре в безкрайността!

                   За първи път в живота си нямам представа

                   как е предначертана моята съдба.

                   Все повече потъвам в своята илюзия,

                   и все по- ясно съзирам реалността.

                   Нещо изпълва силно моята празна душа,

                   но сама не знам как искам напред да продължа.

                   И в този миг аз просто затварям очи,

                   потъвам в ритъма на песента,

                   давам простор на Вечността.

                    Нека за пореден път да ме погълне,

                   нека почувствам отново силата на безкрайността.

                    Нека за миг видя безграничността на света;

                  нека потъна в чувствата на собствената си душа,

                  и търся себе си- някъде в неизвестността...

                      Ще ме попиташ за какво мисля,

                   кой път в бъдеще ще избера?

                   Дали безчувствена ще бъда и ще бягам,

                  или ще рискувам; ще се боря със и за любовта?

                       Не знам, и надали със теб ще споделя,

                   дано успея сама за себе си да разбера.

                   Остана ли вяра и как страха да победя?

                   Или... всичко в живота ни оказва се лъжа?!

                  А дали да повярвам на следващият лъч светлина?

                       Аз искам любов, но... това е просто мечта!