Кратка среща... И тръгвам отново...
Изпащат ме майка и татко...
Очите им влажни... Помахват с ръка...
...Отново видях ги за кратко...
Така е с години... Но докога
все така кротко и тъжно ще гледат,
когато аз тръгвам, оставям дома,
забързана в сивия делник.
Простете ми, майко и татко, сега
вашата прошка аз искам.
Но вие мълчите... Далеч е дома...
И мъката пак сърцето ми стиска.
Не мога да видя очите любими
и болката скрита, безгласна.
И как да докосна добрите ръце,
очакващи моята ласка!
Не мога... А толкова искам
и двамата аз да прегърна!
До болка ръцете любими да стискам
и вашата обич в очите да зърна!