Изневеряваш ми, нали?

Проклет да бъдеш ти!

Когато смееш се с приятели,

ще ти липсват очите ми.

Сърцето ти от болка ще се свива

щом чуеш думата любима.

Ще страдаш ти за мен

всяка нощ и всеки ден.

Но късно ще е да се върна

и с любов да те обгърна,

защото сърцето ми ще е студено,

като камък през зимата заледено.

Любов към теб не ще изпитвам.

Само спомени в мрака ще преплитам.

Със сълзи на очите пиша ти това.

Сбогом, разбери ме ти сега.

По-добре да съм сама

отколкото от теб поробена.

Само болка да ми носиш.

А ти след време само любов ще просиш,

но късно ще е да се спасиш...

Това очаквате, КАПИШ?