Мъглата жадно ме преследваше,
искаше да ме задуши в сивия си замък
като прокоба над мене тегнеше,
бездомник дояждаш последния си залък.
Предадена съм и вече не търся подкрепа,
а най ближния някога беше ми ти
загуби се и последната трънлива пътека,
изхода към срещата с надеждата ми.
Не ще те посея отново,
дори да имах още семена
доверие вече няма такова,
разпаднала се е всяка стена.
Цената беше висока,
която с гордост всичко платих
знай съдбата бе прекалено жестока,
за това повече не ти и простих.