StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,554
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,784
   Точки: 2,639,039
   Съобщения: 139,086
   Лексикони: 4,485
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Последният напуснал кораба

Няма следи от думи
по устните на жената.
Разпилени истини
като карфици събира.
И е набодена
на дланта й средата...
Отпечатък по котката
нежно помилвана.
Колко много животи
все същото спасяване
с епизод от екзотика
и самовглъбяване.
Има следи от пристрастие
по устните на зората.
Едно безсъние,
което я посреща
с пауново перо,
загубило окото си
и написало нещо.
Светци,прочели по утрото
чие е дървото,
как излишен е камъкът...
Падащи стонове светлина.
Камбана отвътре.
Последният напуснал кораба
носи в себе си ехото.


Какво ме вдъхнови?!
Защото сирените вярват на хора
и в плиткото крият солени магии.
Защото със призраци те не говорят,
а стрелят в очите им с люспи и миди.
Защото тъгата по бряг е насъщна
и всяка вълна моделира горене,
а птиците кацат над слънчеви къщи
и носят гласа си от южни вселени.
Защото глухарчето може да свърже
на вятъра пътя с дъги разранени.
Защото след зимата пак ще покълне
на приказка краткото синьо безвремие.
Защото морето прихваща настинка
и кашля със мрежи и скършени мачти.
Защото в средата му скупчени китове,
не знаят какво е поточе и блато.
Защото са плачещи немите фарове
и чакат завръщане от мен и тебе,
а всяко мълчание свършва с удавници
и спират да вярват сирените.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2013-10-29
прочитания: 232
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход